Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                      гр.Луковит, 28.05. 2010 год.

 

           В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Луковитският районен съд  на  шести  април  две хиляди и  десета  година  в открито заседание, в следния състав :

 

 

                                                 Председател: В. Г.                  

                                                                          Ф.

 

 

при секретаря  Б.В.Д.  

в присъствието на  прокурор   

разгледа докладваното от съдията  гр.д.№ 125       по описа 2009   

год.съдът, за да се произнесе съобрази:

 

           Иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД  и чл.86 от ЗЗД.

          Ищецът “ В и К” АД-гр.Ловеч, ЕИК 110549443  със седалище и адрес на управление –гр.Ловеч, ул.”Райна Кнегиня” № 1а , представляван от Изпълнителния директор С. Л. И.  излага в исковата си молба, че ответника  В.Н.Д. ***  е клиент на “В и К”  АД-гр.Ловеч , който дължи на дружеството им сумата от 1192, 92 –хиляда сто и деветдесет и два

лева и деветдесет и две стотинки – главница, представляваща стойността на потребената, но незаплатена от клиента питейна вода за периода от 24.03.2006 до 30.03.2009 год. , както и мораторна лихва на основание чл.86 от ЗЗ в размер на 178.77 год.

          Ответникът  живее в апартамент в жилищна сграда ,етажна собственост и като абонат на “В и К” –гр.Ловеч.Няма монтирани индивидуални средства за измерване , поради което на абоната се начисляват служебни кубици вода съгласно действувалата и действуващата към момента норматилна уредба.Същият многократно е уведомяван за принципа за изчисляване и заплащане на доставената от ищеца питейна вода,  въпреки това отказва да заплати 26 броя фактури за периода от 24.03.2006 год. до 30.03.2009 год. , възлизаща на стойност 1119.96- хиляда сто и деветнадесет лева и деветдесет и шест стотинки., поради което моли да бъдат призовани с ответника на съд след като съдът счете  иска за основателен и доказан, да постанови реашение , с което ответника да бъде осъден да заплати исковата сума , мораторна лихва на основание чл. 86 от ЗЗД в размер на 178,77 лева за периода от възникването на задължението по ежемесечните фактури до момента на депозиране нанастоящата искова молба, както и законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

          Претендират се и разноски по делото.

          В  едномесечния срок от връчване на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК ответника В. Н.Д. е депозирал посмен отговор, с който оспорва иска както по иснование, така и по размер.Прави искане за назначаване на съдебно-технческа експертиза с конкретно поставени въпроси.

          В съдебно заседание на 06.04.2010 год. преди приключване на съдебното дирене, процесуалния представител на ищецеа направи искане на основание чл. 214,ал.1, изр. последно от ГПК за изменение правното основание на иска от осъдителен в установителен.

          От обясненията на страните по делото, приложените писмени доказателства : удостоверение изх.№ 20090123112659/23.01.2009 год. на Агенця по вписванията , справка-извлечение от задължението на потребител 801315 В. Н.Д. бл. “Панака” ,вх.”Г” ,ап.12 по 26 броя фактури за преода от 24.03.2006 год. до 30.03.2009 год., ксерокопия от карнет на обонат  801315 В.н.Д. – 2бр. и 2 бр. карнет абонат 801321 – бщ вдомер, показанията на разпитаните свидетели Т. П. С. и Р. Х. Г. , които бяха депозирани добросъвестно и незаинтересовано и заключенията на извършените съдебно-икономическа от вещо лице П.Н.Р. и съдебно-технческа експертизи от в. лице инж.С.Т.А. , които съдът приема изцяло като компетентни и законосъобразни преценени поотделно ив тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за безпорно установено, че ответника В.Н.Д. ***. Ползува предоставената от ищцовото дружество питейна вода в жилище, негова собственост, находяща се в гр.Луковит, Ловешка обл. ,ул.”Златна Панега” № 20, вх.”Г” ,ап. 12.

          В жилището на ответника няма монтирани индивидуални средства  за измерване на изразходванато от него количество питейна вода , поради което на абоната се е начислявало служебно кубици вода  съгласно дествувалата и действаща към момента норматилна уредба, а именно Наредба 4, в сила от 14.09.2004 год. и Общи условия з предоставяне на В и К услуги на потребителите от “В и К” АД-гр.Ловеч в сила от 09.06.2006  год.  

          От заключението на извършената съдебно-технческа ексертиза се установява, че операторът – двужеството “В и К” АД –гр.Ловеч при отчитане на подаваната от него вода в бл. “Панака” вх.”Г” е съблюдавало законосъобразно действащата до 14.09.2004 год. Наредба № 9 и действащата от 14.09.2004 год. Наредба № 4 .При служебното отчитане на подаваната от него вода  законосъобразно е начислявало консумираните кубици вода и оттам изискуемите начислени суми по фактурите, при живущи – 4 бр. човека през целия период от време.Изразходваното количество вода с обекти с повече от един потребител, в който индивидуални водомери имат само някой от потребителите  се разпаределят съгласно чл.39,ал.4 от Наредба № 4. За потребители без индивидуални водомери , количествата вода се определят по реда на чл.39,ал.5 и 6 от Наредбата.

          В  общите условия , в договора за предоставяне на услуги  “В и К” и в Наредбата е залегнал принципа, че в сгради –етажна собственост и водоснабдявани обекти с повече от един потребител  всеки от тях поставя индивидуални водомери.Същите са елемент от сградната водопроводна инсталация или на вътрешната водопроводна мрежа на потребителите.Доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери се осигурява от потребителите. В тази насока твърдението на ответника , че е имал индивидуален водомер за процесния период, не подкрепи с доказателсва.Нещо повече свидетелката Р. Х. Г.-инкасатор , която отчитала изразходваната вода обяснява, че за посочения период в апартамента на ответника не е имало индивидуален водомер и е извършвано служебно отчитане на консумираната питейна вода.

          В случай , че е имало различие в броя на обитателите на  процесния апартамент,  каквато насока се правят възражения от ответника, последният е следвало да сигнализира през отчитания период съответните органи на оператора- доставчик на питейната вода “В и К”-гр.Ловеч , за да се направят корекции в отчитаното количество вода.Служебни бележки за настоящите адреси на двете му  вече пълнолетни деца през отчитания период, ответника представи след изготване и представяне в съда на съдебно-техническата експертиза.

          При така събрания доказателствен материал съдът намира иска за основателен и доказан и ще следва да бъде уважен, като бъде признато по отношение на ответника , че дължи сумата от 952,59 –деветстотин петдесет и два лева и петдесет и девет стотинки , представляваща стойността на начислената, но незаплатена от него питейна вода за периода от 24.03.2006 год. до 29.10.2008 год., като бъде осъден да заплати тази сума на “В и К “ АД-гр.Ловеч. Отведникът  дължи на ищеца и претендираната мораторна лихва в размер на 140.10 лева, считано от момента на възникване на задълженията по ежедневните фактури  23.03.2006 год. до 10.03.2009 год. – момента на депозиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, както и законна лихва , считано от датата на депозираното заявление по ред на чл. 410 от ГПК – 10.03.2009 год.  

          При този изход на процеса ответника следва да заплати на ищеца направените от него разноски по делото в общ размер на 435.00-четиристотин тридесет и пет лева , съгласно приложената справка, от които 200.00-двеста лева за юрисконсултско възнаграждение. Съдът не признава претендирания от ищеца разход в размер на 50.00-петдесет лева за пътни, тъй като не са представени писмени доказателства за него.  

          По изложените съображения съдът

 

                                Р  Е  Ш  И :

         

ПРИЗНАВА за установено по отношение на В.Н.Д. , ЕГН – ********** *** , че дължи на “В и К”АД –гр.Ловеч, ЕИК 110549443 със седалище и адрес на управление-гр.Ловеч, ул.”Райна Кнегиня” № 1а с Изп.Директор С. Л.  И.  сумата от 952,59 –деветстотин петдесет и два лева и петдесет и девет стотинки , представляваща стойността на начислената, но незаплатена от него питейна вода за периода от 24.03.2006 год. до 29.10.2008 год., като го ОСЪЖДА  да заплати тази сума на “В и К “ АД-гр.Ловеч, мораторна лихва в размер на 140.10 лева, считано от момента на възникване на задълженията по ежедневните фактури  23.03.2006 год. до 10.03.2009 год. – момента на депозиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, както и законна лихва , считано от датата на депозираното заявление по ред на чл. 410 от ГПК – 10.03.2009 год. до окончателното изплащане  , както и да заплати направените от него разноски по делото в общ размер на 435.00-четиристотин тридесет и пет лева, от които 200.00-двеста лева за юрисконсултско възнаграждение .

          Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на съобщението, че е изготвено, като преписи се изпратят на страните.

 

                                                                      Районен съдия: