Р Е Ш Е Н И Е 

гр. Луковит, 06.10.2011 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на тринадесети септември две хиляди и единадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. П.

 

при секретаря М.Д., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 103/2001 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Гаранционен фонд София против К.Д.Т. за заплащане на сумата от 802,50 лв., представляваща платено застрахователно обезщетение за причинено пътно транспортно произшествие /ПТП/.

В молбата се твърди, че на основание чл. 288 т. 2, б. „а” КЗ Гаранционен фонд гр. София е изплатил по щета №431/23.10.2007г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 802,50 лв. за вреди върху лек автомобил на П. Й. П., настъпили при ПТП от 03.08.2007г. В молбата се посочва, че виновен за ПТП-то е ответникът К.Д.Т., който управлявал лек автомобил „ВАЗ 2107”, който на кръстовище не е спазил знак „Б-2”, отнел е предимството на ищеца и го е ударил. Посочва се, че ответникът управлявал автомобила без сключена застраховка „Гражданска отговорност”. Твърди се, че с регресна покана № 484/ 30.06.2009 Гаранционен фонд поканил П. Й. П. да възстанови платеното обезщетение, но и към момента на подаване на исковата молба плащане не било постъпило.

При така наведените твърдения е изведено искане за осъждане на К.Д.Т. да заплати на Гаранционен фонд сума от 802,50 лв., представляваща изплатено от Гаранционен фонд обезщетение, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателно изплащане на сумата, както и за плащане на разноските

По делото не е постъпил отговор на исковата молба.

В хода на делото ищецът се представлява от адв. К., който по същество моли съдът да уважи предявената претенция, като излага доводи за нейната основателност.

Ответникът не взема лично участие, представлява се от адв. М., назначен за особен представител на основание чл. 47 ГПК и по реда на ЗПрП, като по същество последният излага становище за основателност на иска, с оглед събраните доказателства.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната цялост, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от протокол за ПТП от 03.08.2007г., съставен от полицейски инспектор П. С. П. група – автоконтрольор в „ПП КАТ” РПУ Ловеч “Пътен контрол”, на 03.08.2007 г. в 12,55 часа водачът на лек автомобил К.Д.Т., с ЕГН ********** ***, при управление на лек автомобил марка „ВАЗ 2107”, с рег. № ОВ 8851 АР, собственост на П. П. Т. ***, без сключена застраховка гражданска отговорност на кръстовището на ул. “Гето Йошев” и ул. “Възраждане” не спрял на знак Б2 /STOP/не пропуснал движещия се по път с предимство лек автомобил марка “Форд”, модел “Фиеста”, рег. № ОВ 4402 АС, собственост на П. Й. П., като причинил имуществени вреди – счупено предно обзорно стъкло, деформиран предесен десен кални с подкалник, счупен десен фар с мигач, счупена предна броня, изкривен преден капак, спукана предна дясна гума. От протокола се установява, че водачът на лек автомобил “Форда” не е представил застраховка “Гражданска отговорност” от „Витоша” АД 05–1–07532969 от 31.12-2006 г. до 31.12.2007г. Протоколът е подписан от участниците в ПТП–то и от съставителя.

Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ, като същият се ползва с обвързваща доказателствена сила досежно фактите, пряко възприети от актосъставителя, а именно: настъпилото ПТП, застраховка „Гражданска отговорност”, представена от водача, констатираните вреди по МПС–тата, участници в ПТП–то, представянето на застраховка гражданска и валидността й. В останалата част, отразяваща механизма на настъпване на ПТП–то, документът не се ползва с обвързваща доказателствена сила, тъй като отразява изводите на актосъставителя, което поначало не обвързва съда, но доколкото той е подписан без възражения от ответника, съдът го цени като извънсъдебно признание за отразените в него факти.

От Справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд на база подадени данни от застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, изготвена към дата 23.10.2007г. се установява, че за МПС рег. № ОВ 8851АР, с рама XTA210700G0181746 има сключена застраховка по застрахователна полица № 31030275662 от 17.06.2006 г., с начало на действие 19.06.2006г. и край 18.06.2007г.

По повод постъпило уведомление за имуществена вреда, подадено то П. Й. П. от 09.08.2007 г. при ищеца е заведен щета № 4, по която е изготвена техническа експертиза със заключение за стойност на причинените вреди в размер на 802,50 лв.

С доклад по щета за имуществени вреди № 431/23.10.2007 г. е определено обезщетение в размер на 802,50 лв. и е разпоредено да се изплати на П. П. П. сумата от 802,50 лв., като се предяви регрес срещу причинителя на вредата – К.Д.Т. за сумата от 810,50 лв., от които 802,50 лв. платено застрахователно обезщетение и 8,00 лв. – разходи по ликвидация.

От представен по делото регистрационен талон се установява, че лек автомобил марка “Форд”, модел “Фиеста”, с рег. № ОВ 4402 АС е регистриран на името на П. Й. П..

От платежно нареждане от 09.01.2008 г. се установява, че на 09.01.2008 г. Гаранционен фонд е наредил на „Уникредит Булбанк” АД София да плати по сметка на П. Й. П. в „ЦКБ” АД сумата от 802,50 лв. – обезщетение по щета № 431/23.10.2007 г.

Останалите писмени доказателства съдът не обсъжда, тъй като същите са неотносими към подлежащите на установяване факти по делото.

С оглед на така очертаната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявен е регресен иск за заплащане на платено обезщетение в резултат на ПТП с правна квалификация чл. 288, ал. 12 КЗ.

Подлежащите на установяване факти по делото са предпоставките за ангажиране деликтната отговорност на ответника, т. е., че при управление на МПС, в нарушение правилата за движение по пътищата същият е предизвикал ПТП, при което са настъпили вреди, за които ищецът е заплатил на увреденото лице обезщетение, както и че виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Досежно тези факти тежест на доказване носи ищецът. Ответникът следва да докаже, че е платил на ищеца застрахователното обезщетение. От доказателствата по делото се установява наличието на всички изброени елементи от фактическия състав, пораждащи регресното право на ищеца към ответника.

Към момента на настъпване на ПТП–то, ответникът е управлявал автомобила без да е имал сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Това се установява, както от констатациите в протокола за ПТП, така и от приложената справка за подадени данни от застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилиста.

Ищецът е заплатил в полза на собственика на увреденото МПС застрахователно обезщетение, определено по съставен доклад за отчет на имуществени вреди, за което свидетелства, приложения по делото платежен документ.

От доказателствата по делото се установява предпоставките за ангажиране деликтната отговорност на ответника. Същият при управление на л. а. марка „ВАЗ 2107”, рег. № ОВ 8851АР не е спрял на стоп и не е пропуснал движещ се по път с предимство участник, при което са причинени имуществени вреди на л. а. марка “Форд”, модел “Фиеста”, рег. № ОВ 4402 АС, собственост на П. Й. П., изразяващи се в счупено предно обзорно стъкло, деформиран преден десен капак с подкалник, счупен десен фар с мигач, счупена предна броня, закривен преден капак, счупена предна дясна врата спукана обвивка на предно огледало и деформирана предна лява врата. Описаният механизъм на деянието се установява от констативната част на протокола за ПТП, който съдът, по изложените по–горе в мотивите си съображения цени, като извъсъдбено признание от ответника, доколкото той е подписан без възражения. Видът на причинените вреди също се установява от протокола за ПТП, като в тази си част той отразява преките възприятия на представителя на контролните органи и се ползва с обвързваща доказателствена сила.

Що се каса е до субективния елемент на гражданската отговорност – вината, то тя се предполага съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като възражения в насока оборване на предположението за вина, не са наведени от ответника и не са ангажирани доказателства.

С оглед изложеното съдът приема, че регресното право в полза на Гаранционния фонд е възникнало, тъй като са налице всички елементи от фактическия състав, което навежда на извода за доказаност на иска по основание.

По отношение размера на претенциите, съдът взе предвид данните по преписката за щета, отразяващи стойност на вложени части, труд и материали, които не са оспорени от ответника в хода на процеса. С оглед на това, съдът приема, че претенцията следва да бъде уважена до размер на заявената сума от 802,50 лв. Върху тази сума, в полза на ищеца, следва да се присъди и законната лихва, начиная от подаването на иска 14.03.2011г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът е направил искане за присъждане на разноски, като не представя списък на сторените такива. С оглед изхода на спора, това искане се явява основателно, като в полза на ищеца следва да се присъди сума в размер на 162,00 лв. /държавна такса и разноски във връзка с представителството на ответника/.

По делото ответникът е представляван от особен представител, назначен на основание чл. 47 ГПК и по реда на ЗПрП. Като взе предвид обема и сложността на извършените от представителя действия в хода на процеса, съдът приема, че полза на същия следва да се изплати възнаграждението от внесения депозит в размер на 110,00 лв., за което му се издаде РКО.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 288, ал. 2 КЗ К.Д.Т., с ЕГН **********,*** да заплати на Гаранционен фонд, с адрес: гр. София, ул. “Граф Игнатиев” № 2, представляван от Б. И. М. сумата от 802,50 лв. /осемстотин и два лева и петдесет стотинки/ регресно вземане по изплатено обезщетение за вреди от ПТП, реализирано на 03.08.2007 г., причинени на лек автомобил марка “Форд”, модел “Фиеста”, с рег. № ОВ 4402 АС, в едно със законната лихва, начиная от подаване на исковата молба /14.03.2011 г./ до окончателното й погасяване.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К.Д.Т., с ЕГН **********,*** да заплати на Гаранционен фонд, с адрес: гр. София, ул. “Граф Игнатиев” № 2, представляван от Б. И. М. сумата от 162,00 лв. /сто шестдесет и два лева/. сторени разноски по делото.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. М.М. сумата от 110,00 лв. /сто и десет лева/, възнаграждение във връзка с представителството в процеса на ответника К.Д.Т. от внесения депозит, за което да му се издаде РКО.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Ловеч в 2–седмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: