МОТИВИ по Н.О.Х.Д. № 295/2011г. на РС - Луковит:

Районна прокуратура Луковит е внесла обвинителен акт срещу Е.А.А. ***, с ЕГН ********** за това, че вечерта, на 12.01.2011г., от пътното платно на ул. „Околовръстна” в с. Дерманци, обл. Ловеч, собственост на Община Луковит, след предварителен сговор с П.Е.М. *** и В.Н.В. ***, като непълнолетен, но можейки да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, при условията на повторност, отнел чужди движими вещи: пет броя метални решетки на канализационни шахти за дъждовна вода на обща стойност 332.00 лв., от владението на Кметство- с. Дерманци, без съгласието на ръководството и с намерение противозаконно да ги присвои, като вещите не са били под постоянен надзор и случаят не е маловажен – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2, 5 и 7 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК; срещу П.Е.М. ***, с ЕГН ********** за това, че вечерта, на 12.01.2011г., от пътното платно на ул. „Околовръстна” в с. Дерманци, обл. Ловеч, собственост на Община Луковит, след предварителен сговор с Е.А.А. *** и В.Н.В. ***, като непълнолетен, но можейки да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, отнел чужди движими вещи: пет броя метални решетки на канализационни шахти за дъждовна вода на обща стойност 332.00 лв., от владението на Кметство с. Дерманци, без съгласието на ръководството и с намерение противозаконно да ги присвои, като вещите не са били под постоянен надзор - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2 и 5 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК и срещу В.Н.В. ***, с ЕГН ********** за това, че вечерта, на 12.01.2011г., от пътното платно на ул. „Околовръстна” в с. Дерманци, обл. Ловеч, собственост на Община Луковит, след предварителен сговор след предварителен сговор с Е.А.А. *** и П.Е.М. ***, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи: пет броя метални решетки на канализационни шахти за дъждовна вода на обща стойност 332.00 лв., от владението на Кметство- с. Дерманци, без съгласието на ръководството и с намерение противозаконно да ги присвои, като вещите не са били под постоянен надзор - чл. 196, ал. 1, т. 2, пр. 1-во, вр. чл. 195, ал. 1, т. 2 и 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и ,,б” НК.

Представителят на Районна прокуратура - Луковит подържа обвиненията срещу подсъдимите така, както са повдигнати, и предлага подсъдимите да бъдат признати за виновни по тях, като счита, че фактическата обстановка по делото е изяснена и посоченото престъпление е извършено от тримата подсъдими по начина, описан в обвинителния акт. По отношение индивидуализацията на наказанията на подсъдимите, с оглед проведеното съкратено съдебно следствие по реда на глава ХХVІІ НПК и във формата по чл. 371, т. 2 НПК, прокурорът счита, че следва да се приложи разпоредбата чл. 58а НК, като на подсъдимия Е.А.А. бъде наложено наказание десет месеца лишаване от свобода, от което да бъде приспаднато времето през което подсъдимият е бил задържан от 15.08.2011г., а на подсъдимия П.Е.М. бъде наложено наказание осем месеца лишаване от свобода, като прокурорът предлага изпълнението на наказанията и на двамата подсъдими да бъде отложено за срок от две години и шест месеца. Представителят на обвинението предлага на подсъдимия В.Н.В. да бъде наложено наказание пет години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, като от същото наказание да се приспадне времето на задържане, считано от 05.05.2011г. Прокурорът предлага всеки от тримата подсъдими да бъде осъден да заплати по 1/3 от разноските по делото.

Защитникът на подсъдимите В.Н.В. и П.Е.М. – адв. Ц.Ц. не прави възражения по фактите на обвинението и по предложеното по вид и размер наказание за подсъдимия М., но пледира за определяне наказанието на подсъдимия В. в по-нисък размер от предложения от прокурора, като излага подробни съображения в тази насока.

Защитникът на подсъдимия А. – адв. М. М. не прави възражения по фактите от обвинителния акт, но излага съображения за определяна на наказанието на подсъдимия А. в размер, по-нисък от предложения от прокурора.

Подсъдимите Е.А.А., П.Е.М. и В.Н.В., явявайки се в съдебно заседание, признават фактите по обстоятелствената част на обвинителния акт, като молят за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ НПК. Тримата подсъдими се признават и за виновни в извършване на престъплението по повдигнатите им обвинения и оправдават деянията си с пияното си състояние, в което се намирали при извършването им. В последна си дума пред съда и тримата подсъдими изказват съжаление за стореното и молят за снизходителност при определяне размера на наказанията им.

Предвид обстоятелството, че по делото бе проведено съкратено съдебно следствие по реда на глава ХХVІІ НПК и във формата на чл. 371, т. 2 НПК, и констатацията, че самопризнанията на подсъдимите се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства - показанията на разпитаните свидетели, заключението на вещото лице и писмените доказателства, и след като съобрази разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, съдът приема за установени следните обстоятелства, изложени в обвинителния акт:

Подсъдимият е Е.А.А. е роден на ***г***, живущ ***, адрес за призоваване в с. Петърница, обл. Плевен, ул. „Плачковска’ № 23, български гражданин, ром, неграмотен, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН **********.

Подсъдимият П.Е.М. е роден на ***г***, живущ ***, български гражданин, българин, с начално образование, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН **********.

Подсъдимият В.Н.В. е роден на ***г***, живущ ***, понастоящем задържан в сектор „Арести” при ОС „ИН” - Ловеч, ром, български гражданин, неграмотен, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********.

Вечерта на 12.01.2011г. тримата подсъдими били на гости в дома на св. М.Е.М. ***. Стояли до късно през нощта и изпили няколко бутилки вино, като по едно време домакина се оттеглил да спи, а подсъдимите А., М. и В. продължили да се черпят. Докато си седели и си приказвали тримата решили да отидат и да откраднат решетките от шахтите на околовръстното шосе в селото, които били метални, и впоследствие да ги предадат на вторични суровини, за да изкарат някой лев. Подсъдимите отишли в близост до керамичната фабрика и демонтирали три броя решетки от шахтите на пътното платно, след което ги занесли на ръце до дома на св. М.. Върнали се още веднъж, като този път взели два броя решетки от шахти, разположени в непосредствена близост до гробищния парк на селото. След като отнесли и тях в къщата на св. М., подсъдимият В. се прибрал вкъщи да спи, като тримата подсъдими се уговорили да се той върне рано сутринта, за да начупят решетките и да ги приготвят за продаване.

На сутринта, около 07.30 часа, подсъдимият В. се върнал в дома на св. М., където другите двама подсъдими били прекарали нощта, и тримата заедно с помощта на голям чук /вария/ натрошили петте решетки на парчета, които разпределили в пет зеблени чувала. Тъй като нямали никакво превозно средство, с което да транспортират желязото, подсъдимите помолили св. М. *** с каруцата си, за да предадат откраднатото в пункта за изкупуване на отпадъци от черни и цветни метали, за което му обещали да му дадат някой лев. След като той се съгласил, подсъдимите натоварили в каруцата чувалите с металните парчета и потеглили към с.Торос, като подсъдимият В. тръгнал с велосипеда си.

При пристигането им в пункта за изкупуване на отпадъци от черни и цветни метали в с. Торос, служителката видяла, че карат парчета от решетки на канализационни шахти и отказала да ги приеме, поради което четиримата си тръгнали обратно за с. Дерманци.

По същото време полицейският инспектор, отговарящ за района на с. Дерманци, св. Л.Н.К., получил сигнал по телефона, че между селата Дерманци и Торос се движи конска каруца с лица от ромски произход, които карат метални отпадъци. Незабавно тръгнал натам със служебния автомобил и пресрещнал каруцата преди да стигне до селото. Разпознал возещите се в каруцата - св. М. и подсъдимите М. и А., както и подсъдимия В., който карал велосипеда си успоредно с каруцата. След като разтворил натоварените в нея чували и видял вътре чугунените парчета, св. К. попитал лицата от къде са ги взели, на което получил уклончиви отговори, поради което им разпоредил незабавно да откарат коня и каруцата пред сградата на Кметството в с. Дерманци. По пътя за селото св. К. разговарял със св. М. и той му обяснил от къде са металните парчета и кой ги е взел, след което св. К. *** и на място пристигнал св. Г.Д.Г., инспектор КП, който започнал работа по документиране на случая. Чувалите с чугунените парчета били претеглени на кантар, собственост на фирма „АСАД 2003” ЕООД гр. София, намиращ се на площадка с. Дерманци, като било установено, че общото тегло на начупените решетки е 198 кг. Същите били предадени с протокол за доброволно предаване от св. М..

От вложения към материалите по досъдебното производство акт за общинска собственост /л.20/ е видно, че инкриминираните вещи, като неделима част от пътното платно на ул. „Околовръстна” в с. Дерманци, обл. Ловеч, са собственост на Община Луковит. Назначената в хода на досъдебното производство съдебно-икономическа експертиза е дала заключение, че стойността отнетите пет броя метални решетки за канализационни шахти за дъждовна вода е 332.00лв.

Към момента на извършване на деянието подсъдимият А. е бил осъждан с влязла в сила на 23.04.2010г. присъда по Н.О.Х.Д. № 448/2010г. на РС - Плевен, за друго такова престъпление, видно от справката за съдимост.

Подсъдимият В. е извършил деянието след като е осъждан два и повече пъти с влезли в сила съдебни актове /по Н.О.Х.Д. № 109/2001г. на РС-Луковит и по Н.О.Х.Д. № 428/2007г. на същия съд/ за престъпления от общ характер, за които са му наложени наказания „лишаване от свобода” в размер не по-малко от една година, изпълнението на които не е било отложено и от изпълнението на така наложените наказания не е изтекъл срок от пет години.

От така установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема от правна страна следното:

Вечерта на 12.01.2011г., от пътното платно на ул. „Околовръстна” в с. Дерманци, обл. Ловеч, собственост на Община Луковит, след предварителен сговор помежду си, подсъдимите В., М. и А., последните двама като непълнолетни, но можейки да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си, отнели чужди движими вещи - пет броя метални решетки за канализационни шахти за дъждовна вода на обща стойност 332.00 лв. от владението на Кметство с. Дерманци, без съгласието на ръководството и с намерение противозаконно да ги присвоят, като вещите не са били под постоянен надзор и случаят не е маловажен, като подсъдимият А. извършил деянието повторно, а подсъдимият В. при условията на опасен рецидив, с което от обективна и субективна страна подсъдимият Е.А.А. е осъществил състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 2, 5 и 7 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, подсъдимият П.Е.М. е осъществил състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 2 и 5 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, а подсъдимият В.Н.В. е осъществил състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2, пр. 1-во, вр. чл. 195, ал. 1, т. 2 и 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и ,,б” НК.

Посочените вещи /пет броя метални решетки за канализационни шахти за дъждовна вода е 332.00лв./ са годен предмет на престъплението, тъй като всички те са движими, имат определена стойност и правото на собственост върху тях не принадлежи на подсъдимите, а на трето лице.

От обективна страна тримата подсъдими са осъществили действия по прекъсване на фактическата власт на Община Луковит върху посочените вещи, намиращи се на пътното платно на ул. „Околовръстна” в с. Дерманци, като ги взели от шахтите и пренасяйки ги в дома на св. М., установили своя фактическа власт върху тях с възможност за извършване на разпоредителни действия.

Всеки от подсъдимите е извършил деянието при наличие на квалифициращия признак по чл. 195, ал. 1, т. 2 НК. Отнетите вещи не са били под постоянен надзор, предвид тяхното местонахождение, обусловено от естеството на предназначението им /решетки на канализационни шахти за дъждовна вода/. Всеки от подсъдимите е извършил деянието при наличие на квалифициращия признак по чл. 195, ал. 1, т. 5 НК, тъй като подсъдимите са трима, участвали са в извършване на отнемането на предмета на престъплението и случаят не е маловажен, с оглед относително високата стойност на отнетите вещи /332.00лв./ и опасностите за движението по пътя, породени от тяхното отнемане. Подсъдимият А. е извършил престъплението, след като е осъждан с влязла в сила присъда за престъпление кражба, като наред с това, както последното престъпление, така и настоящето не представляват маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 6 НК, предвид стойността и естеството на отнетите вещи. Подсъдимият А. е извършил престъплението при условията на опасен рецидив при двете хипотези на чл. 29, ал. 1, б. „а” и ,,б” НК, тъй като са налице едновременно всичките условия, предвидени в цитираните разпоредби. Същият е извършил деянието след като е осъждан два и повече пъти с влезли в сила съдебни актове /по Н.О.Х.Д. № 109/2001г. на РС-Луковит и по Н.О.Х.Д. № 428/2007г. на същия съд/ за тежки умишлени престъпления от общ характер, за които са му наложени наказания „лишаване от свобода” в размер не по-малко от една година, изпълнението на които не е било отложено и от изпълнението на така наложените наказания не е изтекъл срок от пет години.

От субективна страна деянието е извършено от тримата подсъдими при условията на пряк умисъл, при наличие на предварителен сговор. Подсъдимите взели решението за извършване на кражбата и са съгласували престъпната си воля, известно време преди извършване на деянието. Всеки един от подсъдимите съзнавал участието на другите двама в осъществяване на изпълнителното деяние, както и неговия общественоопасен характер. Всеки от подсъдимите е съзнавал вземат чужди вещи без съгласието на собственика им и че тези вещи не са под постоянен надзор, като подсъдимите са искали установяване на собствена фактическа власт върху тях. Налице е и намерение противозаконно да присвоят вещите, като се разпоредят в собствен интерес.

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимите, съдът съобрази, че делото е разгледано при съкратено съдебно следствие във формата по чл. 371, т. 2 НПК /при признание на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт/, поради което приложи разпоредбата на чл. 373 ал. 2 НПК.

При определяне наказанието на Е.А.А. съдът отчете, че към момента на извършване на деянието подсъдимият е бил непълнолетен, поради което индивидуализира наказанието на същия, предвидено за престъплението по чл. 195, ал. 1 НК, в рамките на редуцираната според чл. 63, ал. 1, т. 3 НК санкция – лишаване от свобода до три години, след което приложи правилата на чл. 58а /в редакцията му след изм. ДВ, бр. 27 от 2009г./. Съобразно чл. 54 НК съдът прие, че за престъплението по чл. 195, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК на подсъдимия И. следва да се наложи наказание една година и три месеца лишаване от свобода, което наказание съдът редуцира с 1/3 съгласно на чл. 58а НК, при което определи окончателен размер от десет месеца лишаване от свобода. Съдът индивидуализира наказанието на подсъдимия А. при лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът изведе от доказателствата по делото извършване на деянието след употреба на алкохол и при наличие на три квалифициращи признака, а като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът изведе – самопризнанието на подсъдимия на досъдебното производство, тежкото му материално положение и липсата социална интегрираност. На основание чл. 59, ал. 1 НК съдът приспадна от така определеното наказание десет месеца лишаване от свобода времето, през което подсъдимият А. е бил задържан, считано от 15.08.2011г.

Констатирайки, че подсъдимият не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и преценявайки, че за постигане на адекватно и достатъчно интензивно репресивно и възпитателно-поправително въздействие върху него, не е наложително така определеното наказание лишаване от свобода да се изтърпява ефективно от Е.А.А.. Предвид това и на основание чл. 66, ал. 1 НК, съдът отложи изпълнението на наказанието десет месеца лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, считано от датата на влизане на присъдата в сила.

При определяне наказанието на П.Е.М. съдът отчете, че към момента на извършване на деянието подсъдимият е бил непълнолетен, поради което индивидуализира наказанието на същия, предвидено за престъплението по чл. 195, ал. 1 НК, в рамките на редуцираната според чл. 63, ал. 1, т. 3 НК санкция – лишаване от свобода до три години, след което приложи правилата на чл. 58а /в редакцията му след изм. ДВ, бр. 27 от 2009г./. Съобразно чл. 54 НК съдът прие, че за престъплението по чл. 195, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК на подсъдимия М. следва да се наложи наказание една година лишаване от свобода, което наказание съдът редуцира с 1/3 съгласно на чл. 58а НК, при което определи окончателен размер от осем месеца лишаване от свобода. Съдът индивидуализира наказанието на подсъдимия при лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът изведе от доказателствата по делото извършване на деянието след употреба на алкохол и при наличие на два квалифициращи признака, а като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът изведе – самопризнанието на подсъдимия на досъдебното производство, чистото му съдебно минало, тежкото му материално положение и липсата социална интегрираност.

Констатирайки, че подсъдимият не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и преценявайки, че за постигане на адекватно и достатъчно интензивно репресивно и възпитателно-поправително въздействие върху него, не е наложително така определеното наказание лишаване от свобода да се изтърпява ефективно от П.Е.М.. Предвид това и на основание чл. 66, ал. 1 НК, съдът отложи изпълнението на наказанието десет месеца лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, считано от датата на влизане на присъдата в сила.

Съдът индивидуализира наказанието на В.Н.В., предвидено за престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2, пр. 1-во НК при условията на чл. 58а /в редакцията му след изм. ДВ, бр. 27 от 2009г./. Съобразно чл. 54 НК съдът прие, че за престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2, пр. 1-во НК на подсъдимия В. следва да се наложи наказание шест години лишаване от свобода, което наказание съдът редуцира с 1/3 съгласно на чл. 58а НК, при което определи окончателен размер от четири години лишаване от свобода. Съдът индивидуализира наказанието на подсъдимия при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът изведе от доказателствата по делото миналите осъждания /предхождащи осъжданията, обуславящи хипотезите на опасен рецидив/ извършване на деянието след употреба на алкохол и при наличие на четири квалифициращи признака, а като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът изведе – самопризнанието на подсъдимия на досъдебното производство, тежкото му материално положение и липсата социална интегрираност.

Съдът определи подсъдимият В. да изтърпи наказанието лишаване от свобода при първоначален строг режим, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, приемайки, че е налице предпоставката на чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС.

На основание чл. 59, ал. 1 НК съдът приспадна от така определеното наказание четири години лишаване от свобода времето, през което подсъдимият В. е бил задържан, считано от 05.05.2011г.

С оглед изхода на процеса и на основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът осъди подсъдимите Е.А.А., П.Е.М. и В.Н.В. всеки от тях да заплати по 1/3 от направените по делото разноски в общ размер на 60 лв.

 

СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: