Съдебни заседатели: 1.


М О Т И В И:

Подсъдимите К.Т.И. и П.Х. Т. са предадени на съд за престьпление по чл. 195, ал. 1 .3 пр.1 и,2 и т. 7във вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 28 НК, а подсъдимият Н.Д.М. е предаден на съд за престъпление по чл. 196, ал. 1 т. 2 НК във вр. с чл. 195, ал. 1 т. З, пр.1 и 2 , чл. 20, ал. 2 и чл. 29, ал. 1 б."а" и "б" НК, затова, че в началото на месец април 2007г. от къща в гр. Луковит, Ловешка област на ул.йСъединение" № 29 в съучастие като извършители, чрез повреждане и разрушаване на прегради здраво направени за зашита на имот, първите двама при условията на повторност, а третия при условията на опасен реци­див отнели чукди движими вещи на обща стойност 622.96- шестотин двадесет и два и 0.95 лв. от владението на Г.Ц.К. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като случая не е маловажен.

Подсъдимите се признават за виновни и молят делото да се гледа по реда на съкратеното съдебно следствие.

От самопризнанията на подсъдимите, събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

 

 

Подсъдимите живеят в гр. Луковит, Ловешка област и се познават по­между си.Жител на града е и пострадалият Г.Ц.К., който от 28.05.2006 г. заедно със съпругата си е на работа в Кралство Ис­пания.

В началото на месец април 2007г. тримата подсъдими били на гости у своя познат П.К.Д. и разговаряйки решили да отидат до някоя необитаема къща, да влязат в нея за вещи, които да продадат и да си разделят парите и за целта се насочили към необитаем дом на ул. "Кръгояр", но стигайки до нея установили, че същата вече е ограбена, тогава същите се сетили, че къщата на Г.К. също е необитаема тъй като собствениците й са на работа з чужбина, поради което решили да влезнат в нея. За целта подсъдимият Т. и св. Д. свалили пирончетата от прозорец на мазата, след което свалили стъклото и влезнали вътре, като се придвижили по коридора на къщата. Те установили, че вратите на стаите са заключени, поради което разбили същите една по една, проникнали в стаите и взели следните движими вещи- цветен теле­визор марка "ЕЛ ДЖИ" със сериен.№104МА00301на стойност 168- сто шестдесет и осем лв., дистанционно за телевизор на стойност 8-осем лв., радиокасетофон марка "ШАРП" с Ф.№00175411 на стойност 56-петдесет и шест лв., шест броя стъклени чаши за кафе за 4.80- четири и 0.80 лв., шест броя порцеланови чаши за кафе за 6.40- щест и 0.40 лв., три чаши за вино за 1.44- един и 0.44 лв, осемнадесет броя чаши за безалкохолно за 9.12- девет и 0.12 лв., кухненски комплект състоящ се от сатър, нож вилица, масат и ножица за 12.80- дванадесет и 0.80 лв., монтажен ком­плект състоящ се от отверка с десет сменяеми накрайници, четири броя

камъни шестостен и три броя Г-образни шестограми за 10.80- десет й 0.80 лв., малка бормашина "Елпром" за 48.00- четиридесет и осем лв., мал ка електрическа бормашина за 19.20- деветнадесет и 0.20 лв., голям ъглошлайф "Елпром" за 88,00- осемдесет и осем лв. и тридесет броя малки дискове за метал за 36,00- тридесет и шест лв. или обшо вещите възлизат на 522.96- петстотин двадесет и два и 0.95 лв. съобразно заключението на вещото лице П.Н.Р., което съдът възприема изцяло като компетентно и законосъобразно. Процесните вещи подсъдимите поставили в чували и отнесли в дома на подсъдимия Т..

На следващият ден подсъдимите Т. и М. ***, където продали на П.В.П., който е съпруг на една от сестрите на подсъдимия Т. едната бормашина, ъглошлайфа и дисковете за сумата 55,00 лв., които впоследствие П. препродал на непознато лице на пазара в гр. Плевен.

След това подсъдимите Т. и М. посетили другата сестра на първия и и продали цветния телевизор за 80 осемдесет лв. ,като без пари и дали и радиокасетофона, както и сервиза за кафе и всичките стъклени чаши, които впоследствие били върнати с протокол за доброволно предаване.

Дивиди плеъра подсъдимият М. предал на своя брат Д. Т. Д., на когото поръчал да намери купувач и същият го продал на Е.Р. за тридесет лв., които били предадени на подсъдимия М., като впоследствие същата вещ е предадена с протокол за добро­волно предаване.

Кухненския комплект бил задържан от подсъдимия К.Т. който впоследствие го предал с протокол за доброволно предаване.

От приложената справка за съдимост на подсъдимия К. Теменуж-ков И. е видно, че деянието предмет на настоящето дело е извършил след като е бил осъден по НЧД №470/2003 г. по описа На Луковитския районен съд на обществено порицание за престъпление по чл. 197, ал.3 НК във вр. с чл. 195, ал. 1 т.З и 5 НК, чл. 63, ал. 1 т.3 НК или настоящото деяние е извършено преди да са изминали пет години от изпълнението на наказанието т.е. настоящето е извършено при условията на повторност.

Подсъдимият П.Х.Т. видно от приложената справка, за съдимост е видно, че е осъждан по НОХД №107/2004 г. по описа на Луковитския районен съд за престъпление по чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 и чл. 18, ал. 1 НК на 300- триста, лв. глоба или настоящето деяние се явява повторно.

От приложената справка за съдимост на подсъдимия Н.Д.М. е видно, че той е осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за тежки умишлени престъпления, като това по НОХД№5628/1999 г. на СРС е в размер на повече от една година и изпълнението му не е отложено.

С оглед на тези осъждания съдът намира, че деянието на подсъдимите И. и Тодоров ще следва да се квалифицира по чл. 195 ал. 1 т. З пр.пр.1 и 2, т. 7, във вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 28 НК, тъй като се касае до отнемане на чужди движими вещи чрез повреждане- сваляне на стъклото след изваждане на пирончетата на прозорец на мазата и разрушаване- разбиване вратите на стаите извършено в съучастие като извършители, като деянието е повторно и не представлява маловажен случай. Съдът намира, че деянието им е осъществено и от субективна страна- пои пряк умисъл.

Деянието на подсъдимия Н.Д.М. съдът намира, че ще слепва да се квалифицира по чл. 196, ал. 1 т. 2 НК във вр. с чл. 195, ал. 1 т.3  пр. 1 и 2 , чл. 20, ал. 2 и чл. 29, ал. 1 б."а" и "б" НК, тъй като се касае до отнемане на чужди движими вещи чрез повреждане и разбиване на прегради здраво направени за защита на имот ,при условията на опасен рецидив, в съучастие като извършител с другите двама подсъдими.Съдът на­мира, че деянието е осъществено и от субективна страна- при пряк умисъл.

Причина за извършване на горните престъпления- стремеж към лесно обогатяване.

Съдът като взе предвид времето на извършеното деяние и действащото тогава законодателство, счете, че на подсъдимите ще следва да се наложи наказание при условията на чл. 55, ал. 1 т.1 НК, а именно на подсъдимите И. и Тодоров по 10- десет месеци лишаване от свобода, което с оглед на предишните им осъждания- обществено порицание и глоба не следва да се изтърпява и отложи изпълнението му за срок от по три години.

На подсъдимия Н.Д.М. съдът счете, че ще следва да се наложи наказание от 2- две години и 8- осем месеци ли­шаване от свобода, което изтърпи при строг режим, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, тъй като се касае до опа­сен рецидив.

Водим от тези съображения съдът постанови присъдата си. Районен съдия: