Р Е Ш Е Н И Е

                                                          

                                         гр.Луковит,04.01. 2010 год.

 

                       

В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

 

Луковитският районен съд  на  първи декември      две хиляди и  девета  година   в открито заседание, в следния състав :

 

 

 

 

                                                 Председател: В. Г.                  

                                                                          Ф.

 

 

 

 

при секретаря  Б.В.Д.

в присъствието на   прокурор   

разгледа докладваното от съдията  гр.д. № 117 по описа 2009        

год.съдът, за да се произнесе съобрази:

           Обективно съединени искове- Регресен иск – цена на иска 631.68 лева.Претенция за мораторна лихва  в размер на 409.04 лева.

          Ищецът Гаранционен фонд, Задължително застраховане - София, ул.”Граф Игнатиев № 2, ет.4, представляван от Изпълнителния директор  и Председател на УС на ГФ – Б. И. М. излага в исковата си молба, че на основание чл. 88 т.1,б.”Б” от Закона за застраховането /отм./ е излатил щета № 153/05.04.2004 год.- обезщетение за имуществени вреди , установени, описани и остойностени в техническата експертиза на Гаранционен фонд в размер ан 631.68 – шестотин тридесет и един лева и шейсет и осем стотинки за увредения при ПТП, настъпило на 18.03.2004 год. лек автомобил , собственост на Д. Р. П. от гр.Плевен.

          Виновен за катастрофата е ответника М.Н.Т. , който управлявайки лек автообил марка “ВАЗ 2106 “ с ДК № Г 53 39 К , собственост на И. А. Р. , не се е съобразил със знак “В-2”, отнема предимство на движещото се направо МПС и така причинил процесното ПТП.

          В нарушение на чл.150 във вр. с чл.177,ал.1,т.2 от ЗДвП ответникът управлявал процесния автомобил без да е правоспособен водач.

          С регресни покани № 94-0784/08.06.2004 год. и 552/30.06.2005 год. ищецът е поканил ответника да възстанови платеното от Гаранционен фонд, но и до момента ответника не е погасил задължението си, поради което моли да бъдат призовани с ответника на съд и след като съдът счете иска за основателен и доказан, да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати исковата сума, от която главница 631.68-шестонин тридисет и един лева и шейсет и осем стотинки и мораторна лихва в размер на 409.04 лева за периода от 14.07.2004 год. до датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва, начиная от датата на завеждане на  исковата молба- 21.04.2009 год. до окончателното й изплащане. Претендират се и разноски по делото.

Съгласно разпоредбата на чл.131 от ГПК на ответника  е изпратен препис от ИМ заедно с приложенията към нея ,като му е указана възможността да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на такъв или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ ,ако има необходимост и право на това.

             Съобщението ведно с препис от исковата молба и приложенията е надлежно връчено на ответника , чрез неговата съпруга  Анжела Огнянова Костова на 18.05.2009 год. 

             В законоустановения едномесечен срок от връчване  на исковата молба и приложенията към нея ответника не е подал писмен отговор, в който да изрази становището си по предмета на иска .Не е посочил и доказателства. 

          В първото по делото открито заседание ответника, чрез процесуалния си представител, признава иска по отношение  на главницата за  сумата от 631.68-шестотин тридесет и един лева и шейсет и осем стотинки , а по отношение на претендираната мораторна лихва за сумата от 409.04-четиристотин и девет лева и четири стотинки се позовава на изтегла  погасителна давност  - чл.111,б.”в” от ЗЗД.

          Процесуалните представители на страните в процеса изразяват своите правни доводи и съображения по предмета на иска в писмени бележки.

          От обясненията на страните по делото, приложените писмени доказателства: протокол за ПТП от 18.03.2004 год., уведомление за имуществени вреди, техническа експертиза по щета № 153/05.04.2004 год. , заключителна техническа експертиза, на щета № 153/05.04.2004 год., фактури № 547/19.03.2004 год, № 0310/15.04.2009 год.,№ 148/22.03.2004 год., № 157/25.05.2004 год. № 01241/11.05.2004 год.,№ 006303 29/04.2004 год., регистрационен талон за лек автомобил марка “Фият”, модел “Уно” с ДК № ЕН 61 11 АМ , собственик Д. Р. П., ЕГН – ********** ***, авизо по платежно нареждане  за сумата 631.68-шестотин тридест и един лва и шейсет и осем стотинки , уведомително писмо и регресна  покана по щета № ГФ – 153/05.04.2004 год. до ответника М. Н.Т. ***, фото-стимки, протокол № 1/06.07.2006 год. на Съвета на Фонда и решение № 501-ГФ от 21 юли 2006 год. на Комисия за финансов надзор и заключението на вещото лице П.Н.Р. по извършената и назначена съдебно-счетоводна експертиза , което съдът приема като компетентно и законосъобразно , съдът приема за безпорно установно, че по щета № ГФ-153/05.04.2004 год. ищецът Гаранционен фонд, Задължително застараховане-София е изплатило на собственика на лек автомобил марка “Фиат”, модел “Уно” с ДК № ЕН 61 11 АК Д. Р. П.  от гр.Плевен , сумата от 631.68-шестотин тридесет и един  лева и шейсет и осем стотинки , представляваща обезщетение за причинени й виновно вреди от ответника М.Н.Т. ***, който на 18.03.2004 год. в гр.Луковит въпреки , че бил неправоспособен водач при управление на лек автомобил марка “Ваз 2106” с ДК № Г 53 39 К нарушил правилата за движение – чл. 150 във вр. с чл.177,ал.1,т.2 от ЗДвП и ПТП.

          Настъпилата вреда в посочения и изплатен на собственика на лек автомобил марка “Рено”, водел “Уно” с ДК № ЕН 61 11 АМ размер – 631.68 лева е в резулнат на виновно поведение на ответника и представлява непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.

          След изплащане на щетата, ищецът Гаранционен фонд, Задължително застраховане –София е изпратил  на причинителя на щетата – ответника по делото две регресни  покани № 94-0784/08.06.2004 и № 552/30.06.2005 год. , с които са  го информирали и поканили   да възстанови платената  от ищеца  щета на пострадалия собственик на увреденото МПС, но ответника не е възстановил доброволно изплатената щета.

Съгласно разпоредбата на чл. 91 от Закона за застраховането/отм.,но действуващ към момента на непозволеното увреждане е изплатена на пострадалия собственик на лекия автомобил, на който са причинени установените и доказани от заключението на техническата експертиза щети/ , а  сега на основание чл. 288,ал.12 от Кодекса за застраховането за ищеца е налице правния интерес от завеждането на настоящия  регресен иск против ответника - причинител на щетата. Регресният иск по отношение на главницата – 631.68-шстотин тридесет и един лева и шейсет и осем стотинки не се оспорва по основание и размер от ответника. Събраните по делото доказателства го доказват по основание и размер, поради което съдът намира, че същия следва да бъде уважен в размера, в който е предявен.

          Що се касае до обективно съединения иск – претенция за мораторни лихва в размер на 409.04 – четиристотин и девет лева и четири стотинки и възражението на процесуалния представител на ответника за изтекла погасителна давност, като се твърди, че тя е тригодишна съгласно разпоредбата на чл. 111, б.”в” от ЗЗД , съдът намира, че давността за претендираната мораторна лихва  е такава каквато е за главното вземане, а тя съгласно чл. 110 от ЗЗД е  петгодишна, тъй като се претендира в обективно съединени искове , а не като самостоятелна претенция. По тези съображения съдът намира, че претенцията за мораторна лихва е основателна. Доказана е и по размер, който съгласно заключението на вещото лице  е за сумата от 409.01 –чениристотин и девет лева и една стотинка  за периода от 14.07.2004 год. /момента на изплащане на щетата на собственика на лекия автомобил, на който са причинени щетите/ до 21.04.2009 год.-датата на завеждане на исковата молба. Дължи се и законна лихва от датата на завеждане не делото- 21.04.2009 год. до окончателното й изплащане.

           При този изход на процеса ответника следва да заплати на ищеца направените от него разноски по делото в общ размер на 140.00-сто и четиридесет лева.

          По изложените съображения съдът

                                         

                                           Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА  М.Н.Т., ЕГН – ********** *** да ЗАПЛАТИ на Гаранционен фонд, Задължитиелно застраховане – гр.София,ул.”Граф Игнатиев” № 2, ет.4, представлявано от Изпълнителен директор и Председател на УС на ГФ Б. И. М., съдебен адрес –адв. К.Й. К. ***  сумата от 631.68-шестотин тридесет и един лева и шейсет и осем стотинки , представляваща изплатена щета № 153/05.04.2004 год. –обезщетение за причинени имуществени вреди , мораторна михва за периода от 14.07.2004 год. до 21.04.2009 год. в размер на 409,01-четиристотин и девет лева и една стотинка , както и законна лихва , считано от 21.04.2009 год. до окончателното й изплащане и направените по делото разноски в общ размер на 140.00-сто и четиридесет лева.

          Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на съобщениоето, че е изготовено, като преписи се изпратят на страните.

 

                                                                                 Районен съдия: