Р   Е    Ш     Е    Н    И   Е

гр. Луковит,    19.10.2011 г.

(

В ИМЕТО НА НАРОДА

,'

Луковитският районен съд...................... колегия в публичното

заседание на . .двадесет, .и. .първи. септември, две. .хиляди. .и. .единадесета година,в състав:

Председател: ЦВЕТАН К.

Членове:.........

С.В.Т.

при секретаря   

и в присъствието на прокурора.........................

като разгледа докладваното от председателя ..ГР.Д.   189,..по описа

за 20 11 год. за да се произнесе съобрази :

Иск с основание чл. 415 ГПК във вр. с чл. 535 ТЗ.

Ищецът излага в молбата си, че срещу ответниците е подал заявление по чл. 410 ГПК и образувано ч.гр.д.129/2011 г. по описа на Луковитския районен съд за сумата 16000- шестнадесет хиляди лв., от които 7000- седем хиляди евро и 2000- две хиляди лв. предоставени на ответниците по дого­вор за заем от 29.07.2009 г. и тъй като в законния срок ответниците са направили възражение и въпреки поканите да му изплатят горните суми, те не са направили това, моли да бъдат призовани на съд и след като съдът счете иска за основателен и доказан, да постанови решение, с което осъди ответниците да му заплатят исковата сума, ведно със законните последици

Ответниците не признават иска, молят същия да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан, като им бъдат присъдени направените по делото разноски.

От обясненията на страните, приложените писмени доказателства: за-пис на заповед от 29.07.2009 година, нотариална покана от ищеца с нотари­ална заверка от 26.01.2011 г. на нотариус Б. М., констативен протокол 444, том I от 11.02.2011 г. на нотариус Б. М., удостоверение 11581/1 от 01.07.2011 г. на НАП гр. Плевен,,две платежни нареждания от 12.09.2011 г. на 0ББ гр. Плевен, заключението на вещото лице П.Н.Р., съдът приема за установено, че на 29.07.2009 година ответниците са издали запис на заповед на ищеца, че на същата дата са взели от него сумата 7000- седем хиляди евро и 2000- две хиляди лв. за преустройство на фирма, като се задължават да върнат цялата сума за срок от една година, като признават , че те са издали и написали процесната запис на заповед.

Въз основа на нея е образувано по реда на чл. 410 ГПК заповедно производство ч.гр.д. №129/2011 г. по описа на Луковитския районен съд срещу, което ответниците са направили възражение и е образувано настоящето дело по реда на чл. 415 ГПК.


На зададените въпроси по чл. 176 ГПК ответниците признават че те са подписали записа на заповед, но твърдят, че пари не са получавали, като ответницата твърди, че е подписано, като гаранция за лихвите, които ще получи ищеца, В подписания от от­ветницата констативен протокол от 11.02,2011 г. пред нотариус Б. М. същата твърди, че сумата 16000- шестнадесет хи­ляди лева е върната на ищеца, който е задържал въпросната запо­вед с цел да бъде платена месечна лихва от четири процента, до като в същия констативен протокол ищеца заявява, че не е полу­чил сумата от 16 000- шестнадесет хиляди лв.

Поставя се въпроса има ли сключен договор за паричен заем между страните както се твърди от ищеца в исковата молба и от защитата му или не, а от страна на ответниците се оспорва такъв. Съдът намира, че в настоящия случай не може да се говори за  такъв договор, тъй като същият следва да се подпише и от двете страни, а в случая това не е така, след което се поставя въпро­са налице ли е един запис на заповед.

От страна на ответниците чрез техния пълномощник се възра­зява, че не са изпълнени изискванията на закона и не се прави разлика между "записна заповед*9 и "запис на заповед" по смисъла на чл. 535 Търговския закон. Съдът намира това възражение от­носно наименованието за неоснователно, тъй като счита, че се касае до една правописна грешка и има изписване заедно на запис и наставката "на", тъй като и в отговора и при образуване на заповедното производство, такова възражение не е правено, а също и при отговорите на ответниците по чл. 176 ГПК. Същите приз­нават, че са подписали именно-запис на заповед, но тя касае лихви.

Прави се възражение от страна на защитата на ответниците, че в записа на заповед абсолютно условие за валидност на същата е, че следва да има изразите "безусловно обещавам" или "безу­словно се задължавам", като в този смисъл представя тълкувател­но решение 1/2008 г. на ОСТК, в което обаче се приема, че те­зи изрази не са условие за валидност на записа на заповед.

Съдът намира, че процесната запис на заповед отговаря на изискванията на чл. 535 и чл. 536 от Търговския закон.

При този изход на процеса съдът приемайки, че се касае до един редовен запис на заповед, намира, че ответниците не са изпълнили задълженията си по него на датата на падежа- една го­дина след издаването му, поради което ще следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата от 15 690.60- петнадесет хиляди шестстотин и петдесет и 0.60 лв. съобразно заключението на вещото лице.

При това положение ответниците ще следва да заплатят и мо-раторна лихва от датата на падежа до завеждане на делото в размер на 1223.04- хиляда двеста двадесет и три и 0.04 лв. съобразно заключението на вещото лице или общо сумата 16 913.64- шест­надесет хиляди деветстотин и тринадесет и 0.64 лв.;

Ответниците ще следва да заплатят и направените от ищеца в размер на 2725- две хиляди седемстотин двадесет и пет лв.

Водим от тези съображения съдът

 

             Р Е Ш И :

ОСЪЖДА И.К.И., ЕГН-********** и М. Г. И., ЕГН-********** *** да заплатят на Ц.Н. ***, ЕГН-********** сумата 16 913.64- шестнадесет хиляди деветстотин и тринадесет и 0.64 лв., ведно със законната лихва считано от 28.04.2011 г. и направените от него разноски в размер на 2 725- две хиляди седемстотин двадесет и пет лв., а иска за разликата като неоснователен и недоказан отхвърля.


Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двусед­мичен срок от връчването му.

Районен съдия: