РЕШЕНИЕ №

гр. Луковит, 08.06.2011г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на дванадесети май две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. П.

 

при секретаря С.Т., като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 147 по описа за 2011г., за да се произнесе, съобрази:

            Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

            Образувано е по жалба на С.П.И. ***, с ЕГН ********** против наказателно постановление № 5 от 29.12.2011г. на Директора на ОД на МВР – Ловеч. В жалбата се правят оплаквания, чиято същност се свежда до неправилност и необоснованост на наказателното постановление, и е изведено искане за неговата отмяна.

Жалбоподателят взема участие в съдебно заседание лично, като поддържа жалбата, излага съображения за нейната основателност и моли за отмяна на атакуваното наказателното постановление.

Административно-наказващият орган не взема участие в съдебното заседание – лично или чрез процесуален представител.

Съдът намира, че жалбата е допустима. Същата е подадена от санкционираното лице, за което е налице правен интерес от обжалване, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и срещу подлежащо на съдебен контрол наказателно постановление /арг. чл. 59, ал. 3 ЗАНН/. Съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, тъй като тя е заведена в деловодството на наказващия орган на 26.01.2011г., а жалбоподателят е получил наказателното постановление на 21.01.2011г. Наказателното постановление е обжалваемо, тъй като с него е наложено наказание в размер от 300лв., който е по-висок от размера, установен като горна граница за необжалваемост на наложената санкция. Предвид изводите за допустимост на жалбата, същата следва да бъде разгледана по същество.

Несъмнено се установява по делото, че на 24.11.2010г., около 23,45 часа, в с. Карлуково на главен път посока с. Беленци и с. Петревене С.П.И., като лице полагащо грижи за непълнолетния В. Б.в В., не е придружавала последния на обществено място и не е осигурила пълнолетно лице за негов придружител на обществено място. Установява се, че по същото време и място непълнолетният Васил Бориславов В. пътувал в лек автомобил с още няколко непълнолетни лица. Детето било върнато в дома на неговата баба С.П.И.. Установява се, че непълнолетният В. Б. В. живее с баба си в нейния дом и че последната се грижи за него, тъй като преди години баща му е напуснал майна му, а последната заживяла с друг мъж, който не желаел той да живее с тях. За това, че не е придружавала непълнолетния В. Б. В. на обществено място и не е осигурила пълнолетно лице за негов придружител на обществено място, на С.П.И. бил съставен АУАН № 5/22.12.2010г. на РУ на МВР гр. Луковит, който е подписан от нарушителя без възражения. В срока за възражения срещу акта, жалбоподателят не направил и писмени такива, като въз основа на АУАН № 5/22.12.2010г. Директора на ОД на МВР – Ловеч издал наказателно постановление № 5 от 29.12.2011г.

От приетите по делото удостоверения се установява, че от 01.07.2010г. до 07.04.2011г. /датата на удостоверението/ Л.Н.Й. е заемал длъжността младши полицейски инспектор „Териториална полиция” „Охранителна полиция” РУП гр. Луковит, ОД на МВР Ловеч, а от 04.02.2010г. до 05.01.2010г. Георги Цветков И. временно е заемал длъжността Директор на ОД на МВР Ловеч.

Тази фактическа обстановка съдът извежда след анализ на събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на свидетелите Л.Й., П.Г., Ц.Г., В.И., Ц.В., Л.К. и Г.Г., както и от писмените доказателства – акт № 5/22.12.2010г. на РУ на МВР гр. Луковит, удостоверение рег. № 31011/07.04.2011г. на ОД на МВР гр. Ловеч, удостоверение рег. № 30603/06.04.2011г. на ОД на МВР гр. Ловеч и писмо изх. № 11/11 от 04.05.2011г. на Дирекция „СП” гр. Луковит.

При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. АУАН е съставен, а наказателното постановление е издадено, от компетентни длъжностни лица, видно от приетите по делото удостоверения. Формално са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, тъй като съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в цитираните разпоредби.

При ангажиране на административнонаказателната отговорност на С.П.И. не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на атакуваното наказателно постановление. С.П.И. е получила срещу подпис АУАН № 5/22.12.2010г., т.е. актът е предявен на жалбоподателя.

Установените по делото факти са идентични на установените от административно наказващия орган. На 24.11.2010г., около 23,45 часа, детето Васил Бориславов В. е било на обществено място - в с. Карлуково, на главен път посока с. Беленци и с. Петревене, като по същото време и място неговата баба С.П.И. не е била с него, нито е осигурила пълнолетно лице за негов придружител. С това си бездействие жалбоподателят И. е нарушила разпоредбата чл. 8, ал. 3 ЗЗакрД, вменяваща на посочените в нея лица след 22,00 часа да придружават на обществени места непълнолетните, за които полагат грижи, от една страна, а от друга - не е изпълнила задължението си по чл. 8, ал. 4 ЗЗакрД да осигури пълнолетно дееспособно лице за придружител на непълнолетното дете. Цитираните разпоредби очертават и кръга от задължените лица – родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете. С оглед на това, че родителите на детето са в чужбина, а то живее при своята баба /жалбоподателят И./, последната има качество на лице, полагащо грижи за дете по смисъла на § 1, т. 3 ДР на ЗЗакрД и попада в кръга на задължените лица по чл. 8, ал. 3 и ал. 4 ЗЗакрД. С бездействието си /непридружаване на детето след 22,00 часа на обществено място и неосигуряване на пълнолетно лице за негов придружител/ жалбоподателят И. нарушила чл. 8, ал. 3 и ал. 4 ЗЗакрД и е осъществила от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 45, ал. 3 ЗЗакрД. Обстоятелството, че след настъпване на 22,00 часа жалбоподателят И. била заспала /което се заявява от самата нея/, не е извинително, а по-скоро разкрива нейната занижена загриженост към него и наличието на предишни подобни случаи. Дори детето да е бил в селото, както е очаквала И., то в качеството й на лице, полагащо грижи за непълнолетния, е следвало да бъде наясно, че детето отсъства дома й след 22,00 часа, поради което трябва да му осигури пълнолетен придружител, ако не е в състояние да бъде с него.

След като е осъществила състава на посоченото административно нарушение /чл. 45, ал. 3 ЗЗакрД /, на жалбоподателя И. следва да бъде наложено предвиденото за това наказание – глоба от 300 до 500 лв. В конкретния случай, на жалбоподателя И. е наложено наказание глоба в размер на 300 лв., т.е. при минимума на предвидената санкция. Настоящият състав намира, че наказващият орган е индивидуализирал наказанието в съответствие с чл. 27, ал. 2 ЗАНН и същото е адекватно на конкретната тежест на нарушението и подбудите за неговото извършване, независимо че в случая не е налице превес смекчаващите вината обстоятелства.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление наказателно постановление № 5 от 29.12.2011г. на Директора на ОД на МВР – Ловеч, с което на С.П.И. ***, с ЕГН ********** на основание чл. 45, ал. 3 ЗЗакрД е наложено наказание глоба в размер на 300 лв.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Ловешкия административен съд, в 14-дневен срок от връчването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: