МОТИВИ по Н.О.Х.Д. № 37/2011г. на РС - Луковит:

Районна прокуратура Луковит е внесла обвинителен акт срещу Г.Д.Т. за това, че на 26.06.2010г., около 04.20ч., в гр. Луковит, Ловешка област, по ул. „Йордан Йовков”, управлявал МПС - лек автомобил „ВАЗ 2101” с Д.К. № ЕВ 5189 АА собственост на Г. Н. И. ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,38 на хиляда, установено по надлежния ред с помощта на техническо средство Дрегер 7410 с № АК8М 0084 проба № 3344 съгласно изискванията на Наредба №30/01г. – престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК; и за това, че на 26.06.2010г., около 04.20ч., в гр. Луковит, Ловешка област, по ул. „Йордан Йовков”, управлявал МПС - лек автомобил „ВАЗ 2101” с Д.К. № ЕВ 5189 АА собственост на Г. Н. И. ***, без да притежава свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за друго такова деяние, по силата на НП№ 1017/09г. и № 3469/07г. на КАТ МВР Ловеч, влезли в законна сила на 20.04.2010г. - престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК.

Представителят на Районна прокуратура - Луковит подържа обвиненията срещу подсъдимия така, както са повдигнати, като счита, че фактическата обстановка по делото е изяснена и посоченото престъпление е извършено от подсъдимия по начина, описан в обвинителния акт. По отношение индивидуализацията на наказанието, с оглед проведеното съкратено съдебно следствие по реда на глава ХХVІІ НПК и във формата по чл. 371, т. 2 НПК, същият счита, че следва да се приложи разпоредбата чл. 58а НК, като на подсъдимия Г.Д.Т. бъде наложено наказание шест месеца лишаване от свобода за престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК и осем месеца лишаване от свобода за престъплението по чл. 343в, ал. 2 НК. Прави предложение за определяне на едно общо най тежко наказание между наложените, с оглед чл. 23, ал. 1 НК, изпълнението на което да бъде отложено при условията на чл. 66, ал. 1 НК с три годишен изпитателен срок.

Защитникът на подсъдимия адв. Ц. споделя становището на прокурора по фактите и по редуциране на наказанията предвидени за престъпленията, извършени от подсъдимия. Същият моли за снизходителна присъда.

Подсъдимият Г.Д.Т., явявайки се в съдебно заседание, признава фактите по обстоятелствената част на обвинителния акт, като моли за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ НПК. Същият се признава за виновен в извършване на престъплението по повдигнатото му обвинение. В последна дума пред съда изказва съжаление за стореното.

Предвид обстоятелството, че по делото бе проведено съкратено съдебно следствие по реда на глава ХХVІІ НПК и във формата на чл. 371, т. 2 НПК, и констатацията, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства - показанията на разпитаните свидетели и писмените доказателства, и след като съобрази разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт:

Подсъдимият Г.Д.Т. е роден на ***г***, живущ ***, български гражданин, от ромски произход, без образование, неженен, живее на семейни начала, с три деца, безработен, осъждан, ЕГН: **********. Същият не притежавал свидетелство за управление на МПС и бил наказван по административен ред за нарушения по ЗДвП.

За деяния по чл. 343б и по чл. 343в от НК подсъдимият бил освобождаван от наказателна отговорност по чл. 78а от НК и осъждан с влязла в сила присъда на наказание „глоба” и „пробация”. С наказателни постановления № 1017/09г. от 10.04.09г. и № 3469/07г. от 30.11.07г. на Началника на РУ МВР Ловеч, влезли в законна сила на 20.04.2010г., на подсъдимия били наложени административни наказания „глоба” за управление на МПС без съответно свидетелство за управление на МПС.

През месец юни на 2010г. подсъдимият се намирал в гр. Луковит, в кв. „Изток”, на гости на свой роднина. Вечерта на 25.06.2010г. седнали и се почерпили. След полунощ роднината му го помолил да отидат и купят бира. Въпреки че не притежавал съответна правоспособност, подсъдимият Т. се съгласил на предложението той да бъде шофьор, тъй като бил уверен, че може да управлява автомобила.

В същия ден /25.06.2010г./, за времето от 20.30ч. до 03.30ч. на 26.06.2010г. свидетелите Д.Г.Т. и В.Н.И. били дежурни по утвърден график на Началника на РУП Луковит. Около 04.20ч., на 26.05.2010г., те се намирали в гр. Луковит на ул. „Йордан Йовков” в града и решили да спрат движещия се лек автомобил „ВАЗ 2101„ с рег. № ЕВ 51-89 АА /собственост на Г. Н. И. ***/. Служителите поискали на водача документите за проверка, но той представил само лична карта и обяснил, че няма СУМПС. От представената лична карта свидетелите установили самоличността на водача - Г.Д.Т.. Поради наличие на ясно изразен мирис на алкохол, свидетелите поканили и извършили проверка на подсъдимия за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест 7410 Дрегер АК8М 0084 проба № 3344, взета в 04.21ч., вследствие на което се установила концентрация над 1,2 на хиляда, а именно 1,38 ‰. Свидетелите запознали водача с показанията на техническото средство. За констатираните нарушения св. И. му съставил АУАН № 802/26.06.2010г. и издал талон за кръвна проба № 0296785, каквато подсъдимият отказал да даде.

От така установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема от правна страна следното:

Подсъдимият Г.Д.Т. е осъществил от обективна и субективна страна, при условията на идеална съвкупност съставите на престъпленията по чл. 343б, ал. 1 НК и по чл. 343в, ал. 2 НК.

От обективна страна на 26.06.2010г., около 04.20ч., в гр. Луковит, Ловешка област, по ул. „Йордан Йовков”, управлявал МПС - лек автомобил „ВАЗ 2101” с Д.К. № ЕВ 5189 АА, собственост на Г. Н. И. ***. Безспорно е установено извършване от страна на подсъдимия на фактически действия по „управление на автомобила”, което е "всяка една манипулация и боравене с уредите, приборите и механизмите му". Налице е годен предмет на престъплението, тъй като подсъдимият е управлявал автомобил, който представлява моторно превозно средство /МПС/ по смисъла на § 6, т. 11, вр. т. 12 ДР на ЗДвП.

Налице е съставомерният признак на деянието по чл. 343б, ал. 1 НК – концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, тъй като количеството на алкохолната концентрация в кръвта на подсъдимия е установено с помощта на техническо средство Дрегер 7410 с № АК8М 0084 проба № 3344 съгласно изискванията на Наредба №30/01г.

Налице са съставомерните признаци на деянието по 343в, ал. 2 НК, тъй като при управление на МПС-то подсъдимият не е притежавал свидетелство за управление на МПС, като деянието е извършено в едногодишен срок от наказването му по административен ред за друго такова деяние, по силата на две наказателно постановления, влезли в законна сила на 20.04.2010г.

От субективна страна деянието извършено от подсъдимия виновно, при форма на вина - пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, че управлява автомобила, без да притежава правоспособност и в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС като неправоспособен водач, че предприема действията по управление на МПС-то, след като е употребил алкохол. Подсъдимият е предвиждал предприемането фактическите действия по управление на автомобила, искал е извършването им и е целял управлението на автомобила.

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът съобрази, че делото е разгледано при съкратено съдебно следствие във формата по чл. 371, т. 2 НПК /при признание на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт/, поради което приложи разпоредбата на чл. 373 ал. 2 НПК.

В тази връзка, съдът индивидуализира наказанията на подсъдимия, предвиден за всяко от престъпленията по чл. 343б, ал. 1 НК и по чл. 343в, ал. 2 НК при условията на чл. 58а от с.к. /в редакцията му след изм. ДВ, бр. 27 от 2009г./. Съобразно чл. 54 НК съдът прие, че за престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК на подсъдимия следва да се наложи наказание девет месеца лишаване от свобода, а за престъплението по чл. 343в, ал. 2 НК една година лишаване от свобода. Последните наказания съдът редуцира с 1/3 съгласно на чл. 58а НК, с което за престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК наложи на подсъдимия шест месеца лишаване от свобода, а за престъплението по чл. 343в, ал. 2 НК – осем месеца лишаване от свобода. Съдът индивидуализира наказанията на подсъдимия при лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът изведе от доказателствата по делото миналите осъждания на подсъдимия, а като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът изведе – самопризнанието на подсъдимия, тежкото му материално положение и липсата социална интегрираност.

Съдът съобрази, че престъпленията са извършени при условията на идеална съвкупност, поради което съдът определи на подсъдимия едно общо най-тежко наказание между наложените с присъдата наказания, а именно осем месеца „лишаване от свобода”.

Въпреки, че с присъда по н.о.х.д. № 267/1995г. на Плевенския военен съд подсъдимият бил осъден на една година лишаване от свобода, изпълнението, на което било отложено в две годишен изпитателен срок, за същото осъждане е настъпила реабилитация по право /чл. 86, ал. 1, т. 1 НК/ и подсъдимият следва да се третира като неосъждан за това деяние. Констатирайки, че подсъдимият не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и преценявайки, че за постигане на адекватно и достатъчно интензивно репресивно и възпитателно-поправително въздействие върху него, не е наложително така определеното наказание лишаване от свобода да се изтърпява ефективно от Г.Д.Т.. Предвид това и на основание чл. 66, ал. 1 НК, съдът отложи изпълнението на определеното общо най-тежко наказание осем месеца лишаване от свобода за срок от три години, считано от датата на влизане на присъдата в сила.

Макар, че съставът по чл. 343б, ал. 1 НК /по който подсъдимият бе признат за виновен/ попада в изчерпателното изброяване на чл. 343г НК, предвид обстоятелството, че подсъдимият е неправоспособен, съдът прие, че не може да приложи разпоредбата на чл. 343г НК. В този смисъл са и разясненията, дадени с Постановление № 1/1983г. на ВС, Пленум, т. 6.

Независимо от изхода на настоящето дело, разноски по делото не следва да се присъждат, тъй като няма доказателства за сторени такива както в досъдебното, така и в съдебното производство.

 

СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: