Мотиви по н.о.х.д. № 46/2011г. на РС – Луковит.

Районна прокуратура Луковит е внесла обвинителен акт срещу М.И.О., с ЕГН **********, за това, че на 27.09.2010г, в Основно училище „Христо Ботев” с. Румянцево, Ловешка област, при условията на опасен рецидив, извършил непристойно действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – ударил и обиждал ученичката Х. К.Т. ***, хвърлял през отворените прозорци различни предмети, заплашвал и обиждал ученици, възпитатели и помощен персонал, налитал на побой – престъпление по чл. 325, ал. 4, във вр. 1 във вр. чл. 29, ал. 1. б. „б” НК.

Представителят на Районна прокуратура - Луковит подържа обвинението срещу подсъдимия така, както е повдигнато, като счита, че фактическата обстановка по делото е изяснена и посоченото престъпление е извършено от подсъдимия по начина, описан в обвинителния акт. Прокурорът поддържа и правната квалификация на обвинението и предлага подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Представителят на прокуратурата предлага на подсъдимия да бъде наложена наказание три години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно при строг режим, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

Защитникът на подсъдимия адв. Ц. пледира за невиновност на подзащитния му. Счита, че в случая не е налице състава на престъплението хулиганство, а се касае за дребно хулиганство по смисъла на чл. 1 от УБДХ, поради което за оправдаване на подзащитния му. При евентуално признаване на подсъдимия за виновен, моли за налагане на наказание при условията на чл. 55 НК или при минимума на санкцията на наказателноправната норма, по която е повдигнато обвинението.

Подсъдимият М.И.О., явявайки се в съдебно заседание, обяснява присъствието си в училището с наличие на приятелка, учаща в същото учебно заведение. Същият обяснява, че неговите племенници, които учат в същото училище, били заплашвани от другите ученици и по този повод той се появил в училището, за да ги защити, като заявява, че съзнава грешката си. В дадената му последна дума, подсъдимият изказва съжаление за постъпката си и моли за милост.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият М.И.О. е роден на ***г***, българин е, български гражданин, неженен, с начално образование, безработен, осъждан, с ЕГН **********.***, като понастоящем изтърпява наказание лишаване от свобода в ЗО гр. Троян, към затвора гр. Ловеч.

След изтърпяване на наказание „лишаване от свобода”, на 24.09.2010г. подсъдимият бил освободен от Затвора гр. Ловеч и се прибрал се в дома си в с. Румянцево, област Ловеч. Често се случвало подсъдимият да посещава местното училище, като с присъствието си в сградата и двора на училището, подсъдимият притеснявал учениците и техните учители. Въпреки усилията на директора на училището /св. И.В./ и на местния полицейския служител /св. Ц.Ч./ да ограничат присъствието на подсъдимия в училището, М.О. продължавал да не се съобразява с отправяните му предупреждения и натрапвал присъствието си.

На 27.09.2010г. подсъдимият М.И.О. за пореден път отишъл до Основно училище „Христо Ботев”, в с. Румянцево. Св. Р.Р., която работи като прислужник в училището, забелязала, че М.О. е в двора. Свидетелката Р. отказала да го пусне в сградата на училището, тъй като същият постоянно създавал проблеми, като св. Р. заключила входната врата и влязла вътре. В този момент едното от децата закъснявало и св. Р. му подала ключа през прозореца, да си отключи. Подсъдимият се помъчил отново да влезе вътре в училището, поради което св. Р. излязла, прибрала детето в сградата на училището и отново заключила вратата. Подсъдимият О. започнал да я обижда и да я заплашва, че ще я „остриже нула номер”.

През същия ден свидетелят Р.М.С., работеща като възпитател в училището, била на работа. Докато провеждала следобедните занимания с учениците, подсъдимият О. започнал да хвърля през отворения прозорец на класната стая плюшена играчка, като по този начин нарушил учебния процес. След края на учебните часове св. Х.К.Т., ученичка в осми клас, се намирала на стълбите пред входа на училището, когато по задните й части я ударил подсъдимият О., който тя не познавала до момента. Тя поискала обяснение от подсъдимия за поведението му, но той започнал да блъска нея и ученичката Б.Ю.П., да ги обижда, наричайки ги „курви”. Двете момичета се изплашили и тръгнали към училищния автобус. Подсъдимият ги последвал до спирката на автобуса, където продължил пререканията си с друга ученичка св. В.Д.В., като посегнал да я удари. Тогава се намесили две момчета св. Г. В. М. и св. В.Г.В., които защитили св. В. от подсъдимия. Подсъдимият О. си съблякъл ризата, като оставяйки гол до кръста и започнал да заплашва и тях, налитал им на бой, псувал ги, заканвал се, че ще „ги накълца с нож”. В това време се наместила св. Г.Ц.Ц., работеща като възпитател в училището, която казала на учениците да се качват в автобуса.

Всички свидетели на случилото се били възмутени от поведението на подсъдимия О., като по-малките ученици от страх не присъствали на следващия ден на учебните занятия.

Подсъдимият О. е осъждан неколкократно за престъпления от общ характер, като последните две осъждания са по НОХД № 214/2008г. на РС Луковит и по НОХД № 112/2010г. на РС Луковит, като по първото дело му е наложено шест месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим, а по второто – четири месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим.

Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на свидетелите И.В.В., Х.К.Т., В.Д.В., В.Г.В., Г.В.М., Р.Р.М., Г.Ц.Ц., Р.М.С., Ц.Ч.В., чрез обясненията на подсъдимия М.О., както и от приетите писмени доказателства: протокол за предупреждение от 28.09.2010г. /лист 19 д.п./, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние /лист 44/, автобиография /лист 45/, справка за съдимост с рег. № 449/28.10.2010г. на РС Луковит /лист 47,48,49,50,51/.

След обстоен анализ на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност съдът даде вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като те са логически последователни, вътрешно непротиворечиви и относно значимите обстоятелства намират потвърждение и в другите гласни доказателства – обясненията на обвиняемия О..

От показанията на св. Р.Р.М. съдът прие за установено обстоятелствата по опитите на подсъдимия да влезе в сградата на училището. Същият свидетел казва, че следобед, около 15,00 часа, подсъдимият бил пред входа на училището и настоявал да влезе, но св. М. заключила вратата. Малко след това св. М. хвърлила ключа на едно от децата, което било закъсняло и се намирало пред входа на училището, но подсъдимият започнал да се закача с него. По този повод св. М., а той съдействала на детето да се прибере и направила забележка на подсъдимия, който започнал да я обижда и заплашва. В тази им част показанията на св. М. се покриват отчасти с обясненията на подсъдимия О., който казва, че искал да влезе в училището, но не бил пуснат от св. Р.М., поради което й казал на шега „сега ще видиш”. Съдът не приема обясненията на подсъдимия, според които същият се майтапел със св. М., а не я заплашвал. Дори самият израз на подсъдимия „сега ще видиш”, в контекста на създалата се ситуация е израз на заплаха, а не на шеговито отношение към св. М.. Показанията на св. В. за присъствието на подсъдимия пред входната на училището се подкрепят и от показанията на св. Р.М.С., която също каза, че към 15,00 часа го видяла пред стъпалата на училището. От показанията на св. С. се установява, че през време на час, подсъдимият е хвърлял през отворения прозорец на класната стая плюшена играчка, с което нарушил учебния процес, защото учениците започнали да се показват на прозореца.

Съдът кредитира показанията и на св. Х.К.Т., от които прие за установено, че подсъдимият е ударил същата по задните седалищни части и започнал да я обижда, наричайки я „курва”. В тази им част показанията на св. Т. кореспондират напълно и с обясненията на подсъдимия, който също признава, че на стълбите пред училището ударил свидетелката по дупето, след което я нарекъл „курва”. Съдът дава вяра на показанията на св. Т. и в останалата им част, от които прие за установено, че подсъдимият продължил да заплашва нея, а след това, на спирката на училищния автобус и св. В.Д.В.. Съдът кредитира показанията на св. Т. и св. В., тази им част, тъй като те се подкрепят както от обясненията на подсъдимия О., който признава, че на автобусната спирка си станало пререкание, както пише в обвинителния акт, така и от показанията на св. В.Г.В., св. Г.В.М. и св. Г.Ц.Ц., от които също се установява, че на спирката подсъдимият отправял обиди към св. Т. и св. В., след което се заканвал с побой на св. В. и св. М., като св. Ц. попречила да се стигне до лична разправа на подсъдимия с посочените свидетели, препречвайки му пътя към тях и казвайки на учениците да се качват в автобуса.

От показанията на св. И.В.В. /директор на ОУ „Христо Ботев”, с. Румянцево/ и Ц.Ч.В. се установява, че преди деня на инкриминираното деяние подсъдимият често посещавал училището в с. Румянцево и с присъствието си нарушавал учебния процес, притеснявал учениците и учителите, като подсъдимият не се съобразявал с отправените му предупреждения да не посещава училището. Показанията на свидетелите в тази им част кореспондират и с приетото по делото разпореждане от 22.02.2010г. на полицай Ц.Ч.В., получено от подсъдимия лично срещу подпис.

От така установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема от правна страна следното:

Подсъдимият М.И.О. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 325, ал. 4, във вр. 1 във вр. чл. 29, ал. 1. б. „б” НК.

От обективна страна на 27.09.2010г, в Основно училище „Христо Ботев” с. Румянцево, Ловешка област, при условията на опасен рецидив, извършил непристойно действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – ударил и обиждал ученичката Х. К.Т. ***, хвърлял през отворените прозорци различни предмети, заплашвал и обиждал ученици, възпитатели и помощен персонал, налитал на побой.

            Действията на подсъдимия са извършени на обществено място и са били наблюдавани от намиращите се около и в училището лица, включително и от свидетелите. Поради това съдът прие, че действията на подсъдимия са извършени на публично място и са станали достояние на множество граждани, които са останали силно възмутени от поведението на подсъдимия.

            Действията на подсъдимия са непристойни, защото очевидно противоречат на установения в обществото морал и порядък. Същите действия са израз на неприличие, буйство и невъздържаност от страна на подсъдимия. Подобно поведение е непристойно, грубо нарушава обществения ред и е израз на явно неуважение на обществото. То е в дълбок разрез с установения порядък и е израз на открито неуважение към личността на учителите и учениците.

Съдът не приема, тезата на защитата, че деянието осъществява състава на чл. 1, ал. 2 УБДХ. Би била налице съставомерност по цитирания текст, ако подсъдимият бе извършил само някое от действията по удряне и обиждане на ученичката Х.а К.Т., хвърляне през отворените прозорци различни предмети, заплашване и обиждане на ученици, възпитатели и помощен персонал, налитане на побой, тъй като сами по себе си, разкриват обективните признаци на непристойна проява по смисъла чл. 1, ал. 2 УБДХ и по-ниска обществена опасност от тази, на престъплението по чл. 325, ал. 1 НК. В случа, обаче, подсъдимият е извършил едновременно и последователно /за около два часа/ всичките изброени действия, поради което тази негова деятелност е с висока степен на обществена опасност и съдържа обективните признаци на престъплението хулиганство по чл. 325 НК.

Налице е квалифициращият признак на чл. 325, ал. 4 НК. Подсъдимият е извършил деянието извършил при условията на опасен рецидив, съгласно разпоредбата на чл. 29, б. „б” НК, тъй като е извършил същото, след като е осъждан на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер /по НОХД № 214/2008г. на РС Луковит и по НОХД № 112/2010г. на РС Луковит/, като и по двете осъждания наказанието не е било отложено.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при наличие на пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, че извършва непристойни действия, след като е бил осъждан на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер /по НОХД № 214/2008г. на РС Луковит и по НОХД № 112/2010г. на РС Луковит/, по които осъждания наказанието не е било отложено. Подсъдимият е предвиждал общественоопасните последици от деянието си, че с действията си засяга установения в обществото морал и порядък, като подсъдимият е целял този резултат.

При индивидуализацията на наказанието и наказателната отговорност на подсъдимия съдът съобрази следното:

Определяйки размера на наказанието на подсъдимия, като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът прие изразеното от подсъдимия съжаление за стореното и направеното от него самопризнание. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът изведе от доказателствата по делото миналите осъждания на подсъдимия, предхождащи последните две осъждания, които обуславят наличието на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1. б. „б” НК. Отчитайки относителната тежест на всички изложени факти, значими за определяне на справедливо наказание, съдът определи наказанието на подсъдимия О. в рамките на санкцията на чл. 325, ал. 4 НК, при лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства съгласно чл. 54 НК и чл. 36 НК в размер на две години и осем месеца.

Съобразявайки, че подсъдимият вече е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, което се изтърпява и в момента, съдът прие, че не са налице условията на чл. 66, ал. 1 НК и затова определи така определеното общо наказание да се изтърпи ефективно М.И.О., при строг режим, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

 

СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: