МОТИВИ по Н.О.Х.Д. № 186/2011г. на РС - Луковит:

Районна прокуратура Луковит е внесла обвинителен акт срещу М.М.Д. ***, с ЕГН **********, за това, че на 14.10.2010г., в с. Бежаново, обл. Ловеч, ул. „Христо Смирненски” № 8, в съучастие като извършител, със С.С.И., ЕГН **********,***, при условията на повторност и немаловажен случай, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот - свалено стъкло на прозорец, отнел чужди движими вещи - електрожен, ръчно изработен на стойност 315.00 лв. и електромотор от пералня, на стойност 63.75 лв., всичко на обща стойност 378,75 лв. /триста седемдесет и осем лева и 75 ст./, от владението и собственост на М.К.П., живущ на горепосочения адрес, без съгласието му, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. 2, и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 НК и срещу С.С.И.,***, с ЕГН **********, за това, че на 14.10.2010г., в с. Бежаново, обл. Ловеч, ул. „Христо Смирненски” № 8, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в съучастие като извършител, с М.М.Д., с ЕГН **********,***, при условията на повторност и немаловажен случай, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот - свалено стъкло на прозорец, отнел чужди движими вещи - електрожен, ръчно изработен на стойност 315.00 лв. и електромотор от пералня, на стойност 63.75 лв., всичко на обща стойност 378,75 лв. /триста седемдесет и осем лева и 75 ст./, от владението и собственост на М.К.П., живущ на горепосочения адрес, без съгласието му, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2, във вр. чл.194, ал.1, във вр. чл. 20, ал. 2, във вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК.

Представителят на Районна прокуратура - Луковит подържа обвиненията срещу подсъдимите така, както са повдигнати, и предлага подсъдимите да бъдат признати за виновни по тях, като счита, че фактическата обстановка по делото е изяснена и посоченото престъпление е извършено от двамата подсъдими по начина, описан в обвинителния акт,. По отношение индивидуализацията на наказанието, с оглед бъдат признати за виновни проведеното съкратено съдебно следствие по реда на глава ХХVІІ НПК и във формата по чл. 371, т. 2 НПК, същият счита, че следва да се приложи разпоредбата чл. 58а НК, като на подсъдимия М.М.Д. бъде наложено наказание две години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Представителят на държавното обвинение счита, че на основание чл. 68, ал. 1 НК подсъдимият Д. следва да изтърпи ефективно, при първоначален строг режим, наказанието по н.о.х.д. № 1510/2009г. на РС – Ловеч, което било отложено с присъдата по същото дело. На подсъдимия С.С.И. предлага да му бъде наложено наказание осем месеца лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено с две годишен изпитателен срок. Прокурорът предлага спрямо подсъдимия И. да бъде постановена пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК през времето на изпитателния срок. Веществените доказателства да се върнат на М.К.П. а разноските по делото да се поемат по равно от двамата подсъдими.

Защитникът на подсъдимите адв. Г. споделя становището на прокурора по фактите и квалификацията на повдигнатите обвинения, както и по редуциране на наказанията предвидени за престъпленията, извършени от подсъдимите, с оглед проведеното съкратено съдебно следствие и обстоятелството, че единният от тях е бил непълнолетен към момента на извършване на деянието. Защитникът предлага на подсъдимите да се наложат наказания в размери, по ниски от предложените от прокурора, като в тази насока излага съответните съображения относно личния и семеен статус на подсъдимите. Защитникът счита, че няма основание за прилагане на чл. 67, ал. 3 НК спрямо подсъдимия И..

Подсъдимите М.М.Д. и С.С.И., явявайки се в съдебно заседание, признават фактите по обстоятелствената част на обвинителния акт, като молят за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ НПК. Двамата подсъдими се признават и за виновни в извършване на престъплението по повдигнатите им обвинения. В последна си дума пред съда и двамата подсъдими изказват съжаление за стореното и молят за снизходителност при определяне размера на наказанията им.

Предвид обстоятелството, че по делото бе проведено съкратено съдебно следствие по реда на глава ХХVІІ НПК и във формата на чл. 371, т. 2 НПК, и констатацията, че самопризнанията на подсъдимите се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства - показанията на разпитаните свидетели, заключението на вещото лице и писмените доказателства, и след като съобрази разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, съдът приема за установени следните обстоятелства, изложени в обвинителния акт:

Подсъдимият М.М.Д. е роден на ***г***, обл. Ловеч, ул. „Алеко” № 10 /понастоящем е задържан в Арест гр. Ловеч/, български гражданин е, от ромски произход, безработен е, с начално образование, неженен /живущ на съпружески начала/, осъждан  , с ЕГН **********.

Подсъдимият С.С.И., е роден на ***г***, обл. Ловеч, ул. Аско Махмудов № 24, български гражданин е, от ромски произход, безработен е, с начално образование, неженен, неосъждан, с ЕГН **********.

Двамата подсъдими се познавали.

На 14.10.2010г. св. М.К.П.,***, се намирал в дома си. Той се почувствал се зле и излязъл извън дома си, където срещнал подс. С.И., който вървял по улицата. Подсъдимият И. му поискал два лева, а св. П. се съгласил да му даде сумата, в замяна което му поискал да му намери шофьор с автомобил, който да го транспортира до болницата в гр. Луковит. Подсъдимият С.И. бързо осигурил св. С. А. С., който закарал св. П. ***, където останал за лечение. По същото време подсъдимият И. ***, където срещнал подсъдимият М.Д. и му разказал му, че къщата на св. П. към този момент е необитаема, а подсъдимият Д. се сетил, че в същата имало електрожен и електромотор, който той забелязал там два дини по-рано. Двамата подсъдими решили да отидат до дома на св. П. и да отнемат същите вещи. Пристигайки до къщата, двамата подсъдими прескочили през оградата и влезли в двора, след което свалили стъклото на прозорец на входната врата на къщата, през която стигнали и до гаража. Подсъдимите изнесли от гаража електрожен - ръчно изработен и електромотор от пералня, поставили ги чували и ги пренесли до дома на подс. М.Д., където ги разглобили на съставни части, които отново поставили в чувалите. Подсъдимите решили да отидат до пункт в с. Ракита, където да предадат металните части, за което потърсили св. Е. М. Н., от с.с. и го помолили да ги закара с автомобила на баща си до там. Свидетелят Нешков се съгласил да ги закара до с. Ракита, като по пътя двамата подсъдими обгорили медните намотки. Подсъдимите пристигнали в с. Ракита, в пункт за изкупуване на черни и цветни метали, с приемник св. Ц. В. Ц.. По същото време в пункта се намирал св. Г. В. Т. /служител при РУ „П” гр. Червен бряг/, който забелязвайки подсъдимите се усъмнил, че непознатите за него лица предават крадени вещи. След като установил, че подсъдимите са от с. Бежаново, св. Г. Т. се обадил в РУ Полиция гр. Луковит, след което в пункта на с. Ракита пристигнали служители на последното Управление. На последните служители подсъдимите Д. и И. също не дали смислен отговор за произхода на вещите, но по-късно те признали за обстоятелствата по отнемането им.

На 14.10.2010г. подсъдимият М.Д., предал с протокол за доброволно предаване електромотор в разглобено състояние, силициева ламарина, с тегло 30 кг. и обгорен меден проводник, с тегло 13,320кг. Назначената в хода на досъдебното производство съдебно-икономическа експертиза е дала заключение, че стойността на отнетите вещите е както следва: електрожен, ръчно изработен - 315.00 лв. и електромотор от пералня - 63.75 лв.

Подсъдимият М.М.Д. е извършил деянието, след като е бил осъждан с влязла в сила на 04.01.2010г., присъда по н.о.х.д. № 1510/2009г. на Районен съд Ловеч за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2 и т. 5, във вр. чл. 26, ал. 1 НК, видно от приетата справка за съдимост.

От така установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема от правна страна следното:

На 14.10.2010г., в с. Бежаново, обл. Ловеч, ул. „Христо Смирненски” № 8, подсъдимите М.М.Д. и С.С.И., последният като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в съучастие помежду си като извършители, при условията на повторност и немаловажен случай, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот – сваляне на стъкло на прозорец, отнели чужди движими вещи - електрожен, ръчно изработен на стойност 315.00 лв. и електромотор от пералня, на стойност 63.75 лв., всичко на обща стойност 378,75 лв., от владението и собственост на М.К.П., живущ на горепосочения адрес, без съгласието му, с намерение противозаконно да ги присвои, с което М.М.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. 2, и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 НК, а С.С.И. на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2, във вр. чл.194, ал.1, във вр. чл. 20, ал. 2, във вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК.

Посочените вещи /електрожен, ръчно изработен на стойност 315.00 лв. и електромотор от пералня, на стойност 63.75 лв./ са годен предмет на престъплението, тъй като всички те са движими, имат определена стойност и правото на собственост върху тях не принадлежи на подсъдимите, а на трето лице.

От обективна страна двамата подсъдими са осъществили действия по прекъсване на фактическата власт на М.К.П. върху посочените вещи, намиращи се в гаража не жилището му, като ги изнесли от там, и установили своя фактическа власт върху тях с възможност за извършване на разпоредителни действия.

Всеки от подсъдимите е извършил деянието при наличие на квалифициращия признак – повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот. Подсъдимите чрез сваляне на стъкло на прозорец от входната врата на жилището, като по този начин си осигурили достъп до гаража на къщата, където се намирали инкриминираните вещи. Подсъдимият Д. е извършил деянието и по квалифициращия признак по чл. 195, ал. 1, т. 7 НК, тъй като същият подсъдим е осъждан с влязла в сила присъда за кражба и както последното престъпление, така и настоящето, не представляват маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 6 НК.

От субективна страна всеки от двамата подсъдими е извършил деянието при условията на пряк умисъл. Всеки един от подсъдимите съзнавал участието на другия в осъществяване на изпълнителното деяние, както и неговия общественоопасен характер. Всеки от подсъдимите е съзнавал, че премахва стъклото от входната врата на къщата, за да проникнат в гаража и да отнемат вещите. Подсъдимите са съзнавали, че вземат чужди вещи, без съгласието на собственика им, като те са искали установяване на собствена фактическа власт върху тях. Всеки от подсъдимите е манифестирал намерение противозаконно да присвои вещите, като се разпореди в собствен интерес.

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимите, съдът съобрази, че делото е разгледано при съкратено съдебно следствие във формата по чл. 371, т. 2 НПК /при признание на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт/, поради което приложи разпоредбата на чл. 373 ал. 2 НПК.

В тази връзка, съдът индивидуализира наказанието на М.М.Д., предвидено за престъплението по чл. 195, ал. 1 НК при условията на чл. 58а от с.к. /в редакцията му след изм. ДВ, бр. 27 от 2009г./. Съобразно чл. 54 НК съдът прие, че за престъплението по чл. 195, ал. 1 НК на подсъдимия Д. следва да се наложи наказание две години и девет месеца лишаване от свобода, което наказание съдът редуцира с 1/3 съгласно на чл. 58а НК, при което определи окончателен размер от една година и десет месеца лишаване от свобода. Съдът индивидуализира наказанието на подсъдимия при лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът изведе от доказателствата по делото извършване на деянието в съучастие и при два квалифициращи признака, а като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът изведе – самопризнанието на подсъдимия, тежкото му материално и семейно положение и липсата социална интегрираност.

И тъй като деянието, за което подсъдимият Д. бе признат за виновен в извършване на умишлено престъпление от общ характер, което е извършено на 14.10.2010г., т.е. в определения по н.о.х.д. № 1510/2009г. на РС – Ловеч изпитателен срок от три години, на основание чл. 68, ал. 1 НК съдът постанови М.М.Д. да изтърпи наказанието от десет месеца /по н.о.х.д. № 1510/2009г. на РС – Ловеч/ отделно от наказанието една година и десет месеца лишаване от свобода, наложено на подсъдимия за престъплението, за което бе признат за виновен.

Съдът определи подсъдимият Д. да изтърпи двете наказания лишаване от свобода при първоначален строг режим, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, приемайки, че е налице предпоставката на чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС.

При определяне наказанието на С.С.И. съдът отчете, че към момента на извършване на деянието подсъдимият е бил непълнолетен, поради което индивидуализира наказанието на същия, предвидено за престъплението по чл. 195, ал. 1 НК, в рамките на редуцираната според чл. 63, ал. 1, т. 3 НК санкция – лишаване от свобода до три години, след което приложи правилата на чл. 58а /в редакцията му след изм. ДВ, бр. 27 от 2009г./. Съобразно чл. 54 НК съдът прие, че за престъплението по чл. 195, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК на подсъдимия И. следва да се наложи наказание една година лишаване от свобода, което наказание съдът редуцира с 1/3 съгласно на чл. 58а НК, при което определи окончателен размер от осем месеца лишаване от свобода. Съдът индивидуализира наказанието на подсъдимия при лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът изведе от доказателствата по делото извършване на деянието в съучастие, а като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът изведе – самопризнанието на подсъдимия, тежкото му материално положение и липсата социална интегрираност.

Констатирайки, че подсъдимият не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и преценявайки, че за постигане на адекватно и достатъчно интензивно репресивно и възпитателно-поправително въздействие върху него, не е наложително така определеното наказание лишаване от свобода да се изтърпява ефективно от С.С.И.. Предвид това и на основание чл. 66, ал. 1 НК, съдът отложи изпълнението на наказанието осем месеца лишаване от свобода за срок от две години, считано от датата на влизане на присъдата в сила.

Във връзка с отлагане изпълнението на наложеното на подсъдимия И. наказание и постигане на поправително и превъзпитателно въздействие спрямо личността на същия подсъдим, /т.е. на две от целите, установени в чл. 36 НК/, съдът прие, че е наложително през изпитателния срок спрямо подсъдимия И. да бъде изпълнявана пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК – задължителна регистрация по настоящ адрес - с. Бежаново, обл. Ловеч, ул. Аско Махмудов № 24 с периодичност два пъти седмично. Водим от горната преценка и отчитайки, че на подсъдимия И. е наложено наказание осем месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено, съдът прие, че са налице предпоставките на чл. 67, ал. 3 НК, съдът прие постановяване на посочената пробационна мярка спрямо подсъдимия И..

С оглед изхода на процеса съдът осъди подсъдимите М.М.Д. и С.С.И. да заплатят по равно направените по делото разноски в общ размер на 60 лв.

 

СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: