МОТИВИ към присъда по Н.О.Х.Д. № 545/2011г. на РС – Луковит:

Районна прокуратура гр. Луковит е внесла обвинителен акт срещу Р.А.И. за извършено от него престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК за това, че на 21.10.2010г., около 17.15 часа, в гр. Луковит, обл. Ловеч, ул. „Възраждане”, посока гр. Плевен, управлявал МПС - собствен лек автомобил марка „БМВ”, модел „325”, с per. № СА 1595 PC, без съответно свидетелство за управление, в едногодишния срок от наказването му по административен ред, за същото такова деяние, с Наказателно постановление № 141216 от 03.11.2008г. на Началник отдел „ПП” при СДВР, влязло в законна сила на 04.11.2009г.

Настоящето първоинстанционно производство е второ по ред, тъй като с решение № 132/14.11.2011г., по в.н.о.х.д. № 460/2011г. на Ловешкия окръжен съд, е отменена присъда № 41/16.09.2011г., постановена по н.о.х.д. № 264/2011г. на РС – Луковит, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на РС – Луковит.

Представителят на Районна прокуратура - Луковит подържа обвинението срещу подсъдимия така, както е повдигнато, като счита, че фактическата обстановка по делото е изяснена и посоченото престъпление е извършено по начина, описан в обвинителния акт. По отношение индивидуализацията на наказанието прокурорът предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание към средния предвиден в закона размер и по-конкретно една година лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. В случай, че бъде признат за виновен и бъде осъден на наказание лишаване от свобода, представителят на държавното обвинение предлага на подсъдимия да се определи едно общо наказание измежду наложеното по настоящето дело и наказанието по н.о.х.д. № 606/2010г. на РС – Тетевен, като се определи подсъдимият да го изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Прокурорът предлага основание чл. 25, ал. 2 НК от така определеното общо наказание да се приспадне изтърпяно изцяло наказание три месеца лишаване от свобода, наложено по н.о.х.д. № 606/2010г. на РС – Тетевен.

Защитникът на подсъдимия предлага при постановяване на присъдата да бъде взето предвид обстоятелството, че през времето на процеса подсъдимият не е отричал вината си, че същият е съдействал на разследването и че неявяването на подсъдимия е поради неговите здравословни проблеми, на чието решаване той е отдал приоритет, пред личното участието в наказателния процес. Защитникът акцентува, че здравословното състояние е причина производството по делото да приключи по някоя от диференцираните процедури по НПК. Според защитника, деянието на подсъдимия граничи с административно нарушение по Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, защото то е извършено тринадесет дни преди изтичане на едногодишния срок, визиран в състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Наблягайки на здравословното състояние на подсъдимия, защитникът пледира за налагане на наказание около предвидения в закона минимум.

            Поради неявяване в съдебно заседание, подсъдимият Р.А.И., не дава обяснения и не излага съображения в своя защита.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Р.А.И. е роден на ***г***, с пост. адрес: гр. София, ж.к. Надежда II, бл.210, вх. „А”, ап. 9, с наст. адрес: гр. Койнаре, ул. Ивайло №12, безработен, начално образование, неженен, осъждан, с ЕГН **********. Същият не притежава свидетелство за управление на МПС и многократно е наказван за нарушения на ЗДвП.

На 21.10.2010., около 17.15 часа, подсъдимият Р.А.И., управлявал лек автомобил марка „БМВ”, модел „325", с per. № СА 1595 PC, като се движел по ул. „Възраждане” в гр. Луковит, в посока гр. Плевен. Пред кафе-аператив „Централ” той бил спрян за проверка от св. М.А.И., св. Д.С.Д. и св. К.Т.К. - служители при РУ „Полиция” гр. Луковит. При поискване на документите, подсъдимият им предоставил тези на автомобила, както и личната си карта, от която била установена самоличността му. Р.А.И. заявил на полицейските служители, че не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/. Твърдението на водача било проверено чрез справка по телефона с дежурния в РУ Полиция гр. Луковит, от която се установило, че Р.А.И. действително е неправоспособен водач. За констатираното, на подсъдимия И. бил съставен акт за административно нарушение № 1179/2010г. по описа на РУ „Полиция” гр. Луковит, който бил подписан от Р.А.И. без възражения. Управляваният от подсъдимия автомобил марка „БМВ”, модел „325", с per. № СА 1595 PC е негова собственост.

С наказателно постановление № 141216 от 03.11.2008г. на Началник отдел „”ПП” при СДВР, влязло в законна сила на 04.11.2009г., на подсъдимия И. е наложено наказание „глоба” в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 1-во от ЗДвП - управление на МПС без съответно свидетелство.

Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена след анализ на събраните по делото доказателства чрез - показанията на свидетелите М.А.И., Д.С.Д., К.Т.К. и А. И. Р., както и от писмените доказателства – А.У.А.Н. № 1179/21.10.2010г. /л. 7 д.п./, личен картон на името на подсъдимия на /л. 10 д.п./, заверено ксерокопие от Н.П. № 141216/03.11.2008г. /л. 11 д.п./, справка в ЦБ КАТ по регистрация /л. 18 д.п./, справка за нарушител от региона на /л. 20 и 21 д.п./, справка за съдимост рег. № 559 от 28.12.2010г. на БС при РС Кнежа /л. 31-39 д.п./, протокол за личен обиск на лице /л. 62 д.п./, автобиография /л. 67 д.п./, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние /л. 68 д.п./, писмо П-17/2011г. от 15.09.2011г. на РП Тетевен /л. 28 н.о.х.д. 264/2011 на РС – Луковит/ и справка за съдимост с рег. № 460/16.09.2011г. на РС Луковит.

След обстоен анализ на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност съдът даде вяра на показанията на св. М.А.И., св. Д.С.Д. и св. К.Т.К., тъй като те са логически последователни, вътрешно непротиворечиви и относно значимите обстоятелства намират потвърждение в другите събрани по делото писмени и гласни доказателства. От показанията на посочените свидетели съдът установи, че подсъдимият И. е управлявал лекия автомобил. Свидетелите посочват непротиворечиво и конкретно времето и мястото, на което спрели подсъдимия за проверка, казват, че подсъдимият е бил зад волана на автомобила, като справката относно самоличността му била направена от св. Д.С.Д. и св. К.Т.К. по неговата лична карта. Тримата свидетели казват, че подсъдимият не им представил свидетелство за управление, като при направената от тях справка с дежурния в РУ Полиция гр. Луковит се установило, че подсъдимият действително не притежавал свидетелство за управление. В тази част показанията на свидетелите кореспондират и с представената писмена справка на ОД на МВР гр. Плевен, от която е видно, че на името на Р.А.И. няма издадено СУМПС. От показанията на свидетелите се установява, че след проверката на водача, на същия е бил съставен акт за установяване на административно нарушение, като в потвърждение на казаното от свидетелите е и самият А.У.А.Н. № 1179/21.10.2010г., от който е видно, че е съставена на Р.А.И. за това, че управлява МПС, без да притежава СУМПС. Тримата свидетели казват, че през време на проверката подсъдимия не е оказал съпротива, нито е извършвал действия, осуетяващи извършваната от тях проверка.

Видно от наказателно постановление № 141216 от 03.11.2008г. на Началник отдел „ПП” при СДВР, влязло в законна сила на 04.11.2009г., на Р.А.И. е наложено наказание глоба в размер на триста лева за управление на ППС, без да притежава свидетелство за управление.

От приетата по делото справка рег. № 460/16.09.2011г. на РС Луковит се установява, че подсъдимият Р.А.И. е осъждан осемнадесет пъти както последното му осъждане е по н.о.х.д. № 606/2010г. на РС – Тетевен, по което с определение от 18.01.2011г. е одобрено споразумение, с което подсъдимият се признал за виновен в това, че на 06.05.2010г. е извършил престъпление по чл. 343в,ал. 2 НК и му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване. Последното е изтърпяно изцяло от подсъдимия, видно от писмо П-17/2011г. от 15.09.2011г. на РП Тетевен. От приетите справки за нарушител от региона /л. 20 и 21 д.п./, е видно, че на Р.А.И. са налагани многократно административни наказания за нарушения по ЗДвП.

От показанията на св. А. И. Р. се установява, че подсъдимият е с вложено здравословно състояние, чиято давност е от около десет години, когато подсъдимия паднал от скеле и си счупил двата долни крайника, от колената надолу. Свидетелят казва, че въпреки последвалите десет операции, след известно време подсъдимият започнал да получава болки в кръста, от които ставал неподвижен за известно време. От показанията на свидетеля се установява, че има още две деца, които живеят и работят в Испания, че подсъдимият заминал при тях, за да му бъде направена операция на гръбначния стълб през месец март.

            От така установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема от правна страна следното:

Подсъдимият Р.А.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343в, ал. 2 НК.

От обективна страна подсъдимият е управлявал МПС — лек автомобил марка „БМВ”, модел „325”, с per. № СА 1595 PC, без да притежава свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за друго такова деяние, по Наказателно постановление № 141216 от 03.11.2008г. на Началник отдел „ПП” при СДВР, влязло в законна сила на 04.11.2009г.

Безспорно е установено извършване от страна на подсъдимия на фактически действия по „управление на моторното превозно средство”, което е „всяка една манипулация и боравене с уредите, приборите и механизмите му”. Налице е годен предмет на престъплението, тъй като подсъдимият е управлявал лек автомобил, което превозно средство е моторно такова /МПС/ по смисъла на § 6, т. 11, вр. т. 12 ДР на ЗДвП. Налице е и другият признак от обективна страна – подсъдимият е извършил деянието в едногодишния срок, след като е наказан по административен ред за управление на МПС, без да притежава правоспособност, като то е извършено от него на 21.10.2010г., а наказателното постановление, с което е наказан по административен ред за управление на МПС, без да притежава правоспособност, е влязло в законна сила на 04.11.2009г.

От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вина - пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, че управлява автомобила, без да притежава правоспособност и в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС като неправоспособен водач. Подсъдимият е предвиждал предприемането фактическите действия по управление на автомобила и е целял извършването им.

Въпреки, че за извършеното от подсъдимия умишлено престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК е предвидено наказание лишаване от свобода до две години и от него няма причинени имуществени вреди /липсват съставомерни такива/, настоящият състав прецени, че не е налице една от кумулативно дадените предпоставки по чл. 78а НК за освобождаването му от наказателна отговорност. Съдът констатира, че подсъдимият Костадинов е осъждан осемнадесет пъти за престъпления от общ характер, поради което съдът прие, че не е налице условието по чл. 78а, ал. 1, б. „б” НК.

При определяне размера на наказанието, съдът взе предвид степента на обществената опасност на деянието и на дееца, подбудите за извършване на деянието, както и смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете миналите осъждания на подсъдимия за престъпления от общ характер /някои от тях отново за престъпления по чл. 343в НК/, като за някои от тях са му налагани наказания лишаване от свобода, чието изпълнение не е отлагано. Наред с това, съдът отчете и многократните му нарушения по ЗДвП, за които за ми налагани административни наказания. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът приема признанието от подсъдимия на вината си на досъдебното производство и неговото влошено здравословно състояние. Съобразявайки относителната тежест на всички изложени факти, значими за определяне на справедливо наказание, съдът прие, че за постигане целите на наказанието по чл. 36 НК, подходящото наказание на подсъдимия Р.А.И., следва да бъде определено при условията на чл. 54 НК при лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в рамките на санкцията по чл. 343в, ал. 2 НК – седем месеца лишаване от свобода. Констатирайки, че подсъдимият е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и преценявайки, че за постигане на адекватно и достатъчно интензивно репресивно и възпитателно-поправително въздействие върху него, е наложително така определеното наказание лишаване от свобода да се изтърпява ефективно от Р.А.И..

Съдът прие, че са налице предпоставките за определяне на едно общо наказание измежду наказанията по н.о.х.д. № 606/2010г. на РС – Тетевен и по настоящето н.о.х.д. № 545/2011г. на РС – Луковит. Деянията по тях се намират в отношение на съвкупност, защото второто от тях е извършено преди Николов да е осъден с влязла в сила присъда за първото. По отношение на наказанията по останалите присъди, изброени в справката за съдимост на осъдения /по т. 2 до т. 186 от справката/, правилата на чл. 23-25 НК не са приложими, тъй като за всяко от тях Р.А.И. е осъден с присъди, влезли в сила преди извършване всяко от деянията, за които същият е осъден по н.о.х.д. № 606/2010г. на РС – Тетевен и по настоящето н.о.х.д. № 545/2011г. на РС – Луковит, поради което те не се намират в съвкупност с тях. За съвкупността на деянията по н.о.х.д. № 606/2010г. на РС – Тетевен и по настоящето н.о.х.д. № 545/2011г. на РС – Луковит съдът прие, че следва да се определи едно общо най-тежко наказание, а именно това по н.о.х.д. № 545/2011г. на РС – Луковит – седем месеца лишаване от свобода.

Съдът определи подсъдимият да изтърпи така определеното общо наказание седем месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, приемайки, че е налице предпоставката на чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС, с оглед на това, че наказанието лишаване от свобода не се налага за първи път.

Съдът прие, че от така определеното общо най-тежко наказание седем месеца лишаване от свобода на основание чл. 25, ал. 2 НК следва да се приспадне изцяло наказанието три месеца лишаване от свобода, наложено н.о.х.д. № 606/2010г. на РС – Тетевен, тъй като то е изтърпяно от подсъдимия в пълния му размер.

Независимо от изхода на настоящето дело, разноски по делото не следва да се присъждат, тъй като няма доказателства за сторени такива както в досъдебното, така и в съдебното производство.

 

СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: