РЕШЕНИЕ №

гр. Луковит, 19.08.2013 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на дванадесети юли две хиляди и тринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕНОВ

 

при секретаря М.Д., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 440/2012 год.по описа на съда и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод постъпила молба /уточнена с молба вх. № 202/28.01.2013 г./ от Л. Х. И. против “В. Е.” ЕООД за заплащане на сумата от 633,42 лв. – обезщетение за неизползван отпуск и 54,50 лв. обезщетение за забава.

В молбата се прави твърдение, че ищецът И. е била в трудови правоотношения с ответника „В. Е.” ЕООД, като от 01.11.2003 г. е назначена за шивач с трудово възнаграждение от 236.00 лева, а от 05.01 2009г. е сключено допълнително споразумение, с което месечното й възнаграждение е увеличено на 240.00 лева. В молбата се посочва, че със заповед № 219 от 20.09.2010г. трудовото възнаграждение на ищеца е прекратено, като се твърди, че към този момент е налице неизползван платен годишен отпуск за 2008г. - 12 дни, за 2009г. - 20 дни и за 2010г. - 14 дни. В молбата се посочва, че след прекратяване на трудовото правоотношение работодателят следвало да начисли обезщетение за неизползван годишен отпуск от 633,42 лева, което не е платено, като се поддържа, че работодателят е в забава от 20.09.2010 г., като законната лихва върху тази сума е 54,50 лв.

При изложените твърдения се отправя искане до съда да постави решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 633,42 лв. – обезщетение за неизползван отпуск за периода 2008 – 2010 г., обезщетение за забава в размер на 54,50 лв. за периода от 20.09.2010 г. до датата на подаване на исковата молба, в едно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на главното вземане, както и сторените по делото разноски.

В отговора на исковата молба се оспорва твърдението на ищеца, че не са използвани 8 работни дни от полагащият и се платен годишен отпуск за 2008г. Твърди се, че за календарната 2008 година ищецът е използвал платения си годишен отпуск по брой и периоди, както следва: 8 работни дни – за периода от 10.03.2008 г. до 19.03.2008 г., 5 работни дни - за времето 12.05.2008 г. до 16.05.2008 г. и 7 работни – за времето от 01.12.2008 г. до 09.12.2008 г. Оспорва се твърдението на ищеца, че за 2009 г. последният е използвал платения годишен отпуск, като се поддържа, че за същата 2009 г. ищецът е използвал този отпуск по брой и периоди, както следва: 7 работни дни – за времето от 19.02.2009г. до 17.02.2009 г. и 8 работни дни за времето от 12.10.2009 г. до 23.10.2009 г. В отговора на исковата молба се признава претенцията за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2010 г. в размер на 14 работни дни.

По делото ищецът се представлява от адв. М. М., който по същество излага становище за основателност на заявените искове и излага съображенията си в тази насока.

Ответникът се представлява по делото от адв. С. Х., която по същество излага становище за неоснователност на заявените искове и излага съображенията в тази насока.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от трудов договор № 191 от 26.02.2007 г. между „В. Е.” ООД, представлявано от В. П. И., от една страна и Л. Х. И., от друга, е постигнато съгласие за сключване на договор, по силата на който първият възлага, а вторият приема да заеме длъжността „шивач” при пълно работно време от осем часа, с основно месечно възнаграждение от 180,00 лв. С договора работодателят се е задължил да изплаща месечното възнаграждение на работника до 30 – то число месеца. Договорът е сключен на основание чл. 70, ал. 1, във връзка с чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТр, със срок за изпитване от 6 месеца, уговорен в полза на работодателя. Страните са договорили размер на платен годишен отпуск от 20 работни дни. В договора е отразено, че работникът е постъпил на работа на 15.03.2007 г.

Видно от допълнително споразумение за изменение на трудово правоотношение между „В. е.” ООД и Л.Х.И. е постиганото съгласие да изменение на трудовата връзка считано от 05.01.2009 г., като за заемната от И. длъжност „Шивачка” се определя възнаграждение от 240,00 лв. при осемчасов работен ден.

Със заповед № 219/20.09.2010, издадена от управителя на „В.е. ООД на основание чл. 325, ал. 1 КТр, е прекратено трудовото правоотношение на Л.Х.И.. В заповедта като причини за прекратяване се посочва - подадена молба от работника.

От заключението на вещото лице, по допуснатата съдебно – графологична експертиза се установява, че подписите, положени срещу името на Л. Х. И., за месеците март, май и декември 2008 г. и м. февруари 2009 г. на „В. Е.” ООД са положени от Л. Х. И.. Вещото лице е провело сравнително графично изследване на подписите с представения сравнителен материал и разделно такова, при което е установило съвпадение на общите графически признаци – вид и съдържание на траскрипцията, характер и степен на обработеност, размер, наклон, свързаност, преобладаващи движения, темп на изпълнение, както и съвпадение на частични признаци, като форма на движение и изписване, посока на движение, форма на движение при свързаване, продължителност на движение при изписване, относително месторазположение на движение при изписване. Съдът дава вяра на изводът, направен от вещото лице, тъй като той е логично следствие от направените от него констатации. В тази връзка, съдът намира, че откритото производство по оспорване автентичност ведомости за заплати за месеците март, май и декември 2008 г. и м. февруари 2009 г. на „В. Е.” ООД, в частта, касаеща, положени подписи срещу името на Л. Х. И., не е успешно проведено. Оспорените документи не следва да се изключват от доказателствения материал, а въз основа на тях съдът може да гради изводите си по фактите.

Видно от разплащателна ведомост за м. март 2008 г. на името на Л. Х. Х. е начислена сума за получаване в размер на 183,30 лв., вкл. трудово възнаграждение за девет отработени дни, допълнително възнаграждение за прослужено време и 8 дни обезщетение за позван отпуск. Във ведомостта е положен подпис за получател. Със Заповед № 18/10.03.2008 г. на Л. Х. е разрешено ползването на осем дни платен отпуск за 2008 г. за периода 10.03.2008 г. до 19.03.2008 г., за което време тя ще бъде замествана от А. Л..

От разплащателна ведомост за м. май 2008 г. се установява, че на името на Л. Х. Х. е начислена сума за получаване в размер на 183,70 лв., вкл. трудово възнаграждение за дванадесет отработени дни, допълнително възнаграждение за прослужено време и 5 дни обезщетение за позван отпуск. Във ведомостта е положен подпис за получател. Със Заповед № 26/12.05.2008 г. на Л. Х. е разрешено ползването на пет дни платен отпуск за 2008 г. за периода 12.05.2008 г. до 16.05.2008 г., за което време тя ще бъде замествана от М. Я..

От разплащателна ведомост за м. декември 2008 г. се установява, че на името на Л. Х. Х. е начислена сума за получаване в размер на 217,00 лв., вкл. трудово възнаграждение за тринадесет отработени дни, допълнително възнаграждение за прослужено време и 7 дни обезщетение за позван отпуск. Във ведомостта е положен подпис за получател. Със Заповед № 47/01.12.2008 г. на Л. Х. е разрешено ползването на седем дни платен отпуск за 2008 г. за периода 01.12.2008 г. до 09.12.2008 г., за което време тя ще бъде замествана от М. Я..

Видно от разплащателна ведомост за м. февруари 2009 г. на името на Л. Х. Х. е начислена сума за получаване в размер на 221,55 лв., вкл. трудово възнаграждение за петнадесет отработени дни, допълнително възнаграждение за прослужено време и 7 дни обезщетение за позван отпуск. Във ведомостта е положен подпис за получател. Със Заповед № 16/09.02.2009 г. на Л. Х. е разрешено ползването на седем дни платен отпуск за 2009 г. за периода 09.02.2009 г. до 17.02.2009 г., за което време тя ще бъде замествана от А. Л..

От разплащателна ведомост за м. октомври 2009 г. се установява, че на името на Л. Х. Х. е начислена сума за получаване в размер на 151,93 лв., вкл. трудово възнаграждение за петнадесет отработени дни, допълнително възнаграждение за прослужено време. Във ведомостта е отразено, че Х. е ползвала седем дни неплатен отпуск. Във ведомостта е положен подпис за получател. Със Заповед № 36/12.10.2009 г. на Л. Х. е разрешено ползването на осем дни платен отпуск за 2009 г. за периода 12.10.2009 г. до 23.10.2009 г., за което време тя ще бъде замествана от М. Я..

От заключението на вещото лице по допусната съдебно – счетоводна експертиза се установява, че средно дневното възнаграждение на ищеца, изчислено на база базов месец август 2010 г., в които са отработени 12 работни дни е 13,07 лв. Вещото лице е установило, че във връзка с издадените от ответника заповеди за ползване на отпуск, общо четири, с посочване на номер и дата на издаване, няма данни за подавани молби от ищеца. На база записванията във ведомостите за заплати вещото лице е определелило, че за процесния период неползвания отпуск е 27 дни /13 дни за 2009 г. и 14 дни за 2010 г/, а обезщетението възлиза на 352,89 лв. При изслушването на вещото лице в съдебно заседание то посочва, че счетоводството на дружеството ответник е водено редовно.

Фактическата обстановка, описана по – горе съдът очертава на база приетите по делото писмени документи. Част от тях не са оспорени от страните /трудов договор и споразумение за изменение, както и заповед за прекратяване на трудово правоотношение/. Други, макар и частни /ведомости за заплати/ се ползват с обвързваща доказателствена сила, тъй като удостоверяват неизгодни факти, свързани със заплащането на парични суми в полза на ищеца, в това число обезщетения за отпуск. Наред с това, счетоводството на ответника е водено редовно, извод за което е направен от вещото лице икономист. Автентичността на тези документи е доказана по несъмнен начина, а удостоверените факти не са оборени. Съдът основава изводите си по фактите и на част от издадените заповеди за ползван отпуск, тъй като фактите, което се установяват от тях се подкрепят от другите доказателства /ведомости за заплати/. С определение от 11.03.2013 г. е открито производството по оспорване на тези заповеди. Съдът намира, че това определение, което е от категорията на отменяемите, тъй като не туря край на делото, следва да се отмени на основание чл. 253 ГПК. При постановяването му е допусната грешка, тъй като страната, по чието искане е открито оспорване, не спори нито автентичността на документа, нито е навела твърдения документа да е обект на интелектуална подправка /добавка и преправка/ след неговото издаване. Видно от изявленията на ищеца, той се е домогвал до това съдът да не основава изводите си по фактите на тези доказателства, но това по своята същност на е оспорване по смисъла на чл. 193 ГПК, още повече, че „оспорените” документи са части, удостоверяват изгодни за издателя си факти, поради което не се ползват с обвързваща доказателствена сила. Не се дава вяра единствено на заповедта за ползван отпуск от октомври 2009 г., тъй като няма данни за същия период ищеца да е ползвал такъв, а във ведомостта за заплати за същия период е отразено ползването на неплатен отпуск, и трудовото й възнаграждение е начислено според броя на действително отработените дни. Не се обсъжда и приложена по делото молба за ползване на отпуск от осем дни от ищеца, тъй като от същата не може да се установи нито в коя година е подадена, нито ползването на отпуск за коя година касае и дали същия разрешен. Извод за горното не може да се направи едниствено на база мястото, на което е подреден документа в трудовото досие. Не се ползва също така представения образец 2, тъй като той е неотносим към фактите от предмет на доказване. Съдът ползва заключението на вещото лице икономист, тъй като фактическите констатации в него се подкрепят от останалия доказателствен материал, а изводите са логично следствие от тях.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При условията на първоначално обективно съединяване на искове съдът е сезиран с претенции за заплащане на обезщетение за неизползване отпуск - с правна квалификация чл. 224 КТр и обезщетение за забавено изпълнение с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Трудовото правоотношение на ищеца е прекратено със заповед от 20.09.2010 г. С прекратяването на трудовата връзка за работника се открива възможността да търси от работодателя си заплащане на обезщетение за неизползван отпуск, като до този момент той не може да бъде компенсиран. По отношение размер на неизползвания отпуск по дни за периода 2010 г. е налице признание от страна на работодателя в отговора на исковата молба, като то се подкрепя и от заключението на вещото лице по допусната съдебно счетоводна експертиза. За 2010 г. неизползвания отпуск от ищеца е в рамките на 14 работни дни.

Спорен между страните е останал въпроса за това налице ли е неизползван отпуск от ищеца за 2008 г. и 2009 г. и в какъв размер.

За 2008 г. ответникът е издал три заповеди за ползван отпуск в рамките на 20 работни дни, във връзка с което във ведомостите за работни заплати за м. март, май и декември 2008 г. е начислил и обезщетение за ползване на този отпуск. Ведомостите за заплати носят подписа на ищеца и в тази връзка те удостоверяват факта, че за съответните месеци той е получил обезщетение за ползван отпуск. Ищецът оспорва да е ползвал отпуска, тъй като в приложеното по дулото трудово досие не са вложени молби, с които тя да е поискал това. Несъмнено, това е така. В трудовото досие на ищеца не е приложена нито една молба, с която та иска да й се разреши ползването на отпуск. Въпреки това, ищецът признава, че през 2008 г. е ползвал осем дни платен отпуск, като търси разликата от 12 дни за същата година. Тази констатация само по себе си, не дава основание да се приеме, че ищеца не е ползвал разликата от 12 работни дни отпуск за 2008 г.

Действително, правната теория приема, че ползването на отпуск се разрешава от работодателя въз основа на подадена от работника молба, в която той посочва периода, в рамките на който желае да ползва отпуска, основанието за ползване и годината, за която се отнася /ако се касе за платен годишен отпуск/. Това правило не е нормативно разписано, а се извежда от разпоредбата на чл. 173, ал. 1 КТр. Според последната, ползването на платен годишен отпуск от работника става въз основа на писмено разрешение на работодателя. Мислимо е, че след като ползването на отпуска става с писмен акт то и искането следва да е в писмена форма. Последното създава по – добра отчетност и сигурност, че работодателят ще отговори точно на отправеното искане. Този извод е наложен в теорията по изложените събражения, но той логично поставя въпроса ако работникът не упражни правото си да поиска ползването на отпуск по описания начин, ще настъпят ли неблагоприятни последици за него. Отговорят на този въпрос не може да е никакъв друг освен отрицателен, поради което и нарушаването на неписаното правило за форма при поискване на отпуск, не може да бъде основа за формиране на извод, че отпуск не е ползван. Обратно, ако работникът не изчака писменото разрешение на работодателя за ползване на отпуск, неявявайки се на работа, той нарушава трудовата дисциплина, което е основание за налагането на най – тежката дисциплинарна санкция – дисциплинарно уволнение /чл. 190, ал. 1, т. 2 КТр/.

Изложеното до тук иде да покаже, че липсата на молба за ползване на отпуск от работника не дава основание да се приеме, че той не е ползвал отпуск. Извод в обратна насока може да се направи от съвместния анализ на писмените доказателства.

По делото са издадени заповеди за ползван отпуск през м. март, май и декември 2008 г. общо за 20 дни. За същите месеци във ведомостите за заплати са начислени обезщетение за ползван отпуск, а получаването им е удостоверено с подписите на ищеца. Казаното дава основание да се приеме, че за 2008 г. ищецът е използвал полагащия му се отпуск и няма право на обезщетение.

За 2009 г., следвайки изложената по – горе линия на разсъждане, съдът приема, е доказано ползването на ищеца на отпуск от 7 работни дни от общо, полагащия му се 20 работни дни. За осем работни дни ответникът е издал заповед за ползван отпуск, но същия не се установява да е ефективно ползван, тъй като за месеца, за която се отнасян заповедна, на ищеца не е начисляван обезщетение. Напротив за м. октомври 2009 г. ответникът е отразил във ведомостта, че ищеца е ползвал 7 работни дни неплатен отпуск. Казаното, дава основание на съда да приеме, че 13 дни отпуск за 2009 г. не са ползвани от ищеца и те подлежат на обезщетяване.

При съобразяване на направените по – горе изводи досежно размера на неползвания отпуск, който е 27 работни дни и определената от вещото лице средно дневна ставка, съдът приема, че искът е основателен до размер на сумата от 352,89 лв., в едно със законната лихва от 11.12.2012 г. до изплащане на вземането, а за горницата до 633,42 лв. следва да се отхвърли.

Ищецът претендира заплащането на обезщетение за забава в размер на 54,50 лв. върху вземането за заплащане на обезщетени за неизползван отпуск за периода 20.09.2010 г. до завеждане на исковата молба. Съдът приема, че не са налице предпоставките за заплащане на търсенето обезщетение за забава по следните съображения:

            Възникването на вземането за заплащане на обезщетение за забава се свързва с неизпълнението на парично задължение. Моментът, в който длъжникът следва да изпълни се означава с термина падеж, като той може да е определен под срок, абсолютно определен, абсолютно или относително определяем. В тези случай, с настъпването на падежа длъжникът изпада в забава и при паричните задължения дължи обезщетение /чл. 86, ал. 1 ЗЗД/. Когато не е уговорен срок за изпълнение, длъжникът изпада в забава след покана. Забавата на длъжника следва да се отграничава от изискуемостта и изпълняемостта, тъй като само забавата на длъжника е свързана с заплащането на обезщетение. Изпълняемостта и изискуемостта е свързана с възможността на длъжника за предложи изпълнение /изпълняемост/ и на кредитора да търси такова /изискуемост/. В конкретния случай, с прекратяване трудовото правоотношение на ищеца в негова полза е възникнало вземане срещу ответника за заплащане на обезщетени за неизползван отпуск размер на 352,89 лв. Изпълнението на това задължение не е скрепено със срок. Длъжникът в този случай ще изпадне в забава след покана, като доказателства за отправянето на такава, не са ангажирани по делото. С оглед на казаното, макар ищецът да има парично вземане срещу ответника, след като последният не е в забава за неговото изпълнение, то той не дължи заплащането на обезщетение. Такова ищецът може да търси едва след предявяването на иска, като правоувеличаваща последица на правото на иска. Искане в тази насока е заявено и то е уважено от съда до датата на плащане на главното вземане.

По изложените съображения искането на ищеца за присъждане на обезщетение за забава следва да се отхвърли.

Ищецът е заявил искане за разноски, но не представя списък на сторените. По делото са ангажирани доказателства за сторени разноски в размер на 150,00 лв. - платено адвокатско възнаграждение. От тях в тежест на ответника следва да се възложи сумата от 76,50 лв., съобразно уважената част от исковете.

Ответникът не е заявил искане за разноски, на което съдът на отговори.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 50,00 лв. държавна такса и 114,75 лв. разноски, съобразно уважената част от иска, в полза на РС Луковит, а разликата ще остане в тежест на бюджета на съда.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 224 КТр “В. Е.” ЕООД, с ЕИК , с адрес: гр.Луковит, ул. „Момчилец” № 1А да заплати на Л. Х. И., с ЕГН **********,*** сумата от 352,89 лв. /триста петдесет и два лева и осемдесет и девет стотинки/ - обезщетение за неизползван отпуск за 2009 г. в размер за 13 дни и за 2010 г. в размер на14 дни, в едно със законната лихва, начиная от 11.12.2012 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до 633,42 лв.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. Х. И., с ЕГН **********,*** против “В. Е.” ООД, с ЕИК 110528342, с адрес: гр.Луковит, ул. „Момчилец” № 1А иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на 54,50 лв. /петдесет и четири лева и петдесет стотинки/ върху сумата от 633,42 лв. за периода 20.09.2010 г. до 11.12.2012 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК “В.Е.” ООД, с ЕИК, с адрес: гр.Луковит, ул. „Момчилец” № 1А да заплати на Л. Х. И., с ЕГН **********,*** сумата от 76,50 лв. /седемдесет и шест лева и петдесет стотинки/ - сторени разноски, съобразно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК “В.Е.” ООД, с ЕИК , с адрес: гр.Луковит, ул. „Момчилец” № 1А да заплати на РС Луковит 50,00 лв. държавна такса и 114,75 лв. разноски, съобразно уважената част от исковете.

Решението може да бъде обжалвано в 2 - седмичен срок от връчването му на страните пред Ловешки окръжен съд.

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: