МОТИВИ към присъда по н.ч.х.д. 485/2012г. на РС – Луковит:

Производството е образувано по тъжба от Н.Й.Н. от гр.Ч. б. против М.Ц.Н., с ЕГН **********, с която е повдигнато обвинение за престъпления по чл. 148, ал. 2, пр. 1 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2, вр. чл. 147, ал. 1 НК и по чл. 148, ал. 1, т. 2, пр. 2, вр. чл. 146, ал. 1 НК за това, че в „тъжба-жалба” от 04.10.2012г. е разгласил за Н.Й.Н. следните позорни обстоятелства пред РС Ч.б.: „че е първи братовчед на лицето И. Н.”; „че е персона нон грата за гр. Ч. б.”; „че е обвинил новоизбрания представител Н. Д. в документално престъпление”; че е приписал на Н.Й.Н. престъпления по чл. 289 и 301 НК /уговорил процесуални действия със съдията по н.ч.х.д. № 687/2011г. на РС В. и със съдията по И.Д. № 687/2011г. на РС Ч. б. и е склонил длъжностно лице от съдебните органи да наруши свое задължение във връзка с правораздаването/, че е обидил Н.Й.Н., наричайки го: „клеветник”, „клеветник и на национално ниво”, „дребно човече”, „няма срам, чест, морал и достойнство”, „доказания с клеветите си”, „нищожно човече” и „психопат”. С тъжбата е предявен граждански иск за неимуществени вреди.

Съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения с тъжбата от Н.Й.Н. срещу М.Ц.Н. граждански иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, за сумата от 3 лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, и е конституирал тъжителя като граждански ищец в наказателното производство.

В съдебно заседание тъжителят Н. взема участие лично и с повереника адв. Г. С., който поддържа обвинението, повдигнато с тъжбата, счита, че твърдяните в нея факти са налице, поради което подсъдимият следва да отговаря за престъпленията, посочени в тъжбата. Повереникът развива подробни правни съображения за съставомерност на деянието и предлага на съда да наложи наказание на подсъдимия в размер към предвидения минимум, да се уважи предявения граждански иск и да се присъдят сторените по делото разноски.

Тъжителят Н. се присъединява към становището на неговия повереник и допълва, че подсъдимият му нанесъл целенасочено множество клевети и обиди.

Подсъдимият М.Ц.Н., макар редовно призован с изрично напомняне на възможността за разглеждане на делото в негово отсъствие, не се явява лично в съдебно заседание и не изпраща защитник.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият М.Ц.Н. е роден на ***г. в гр. Ч. б., с настоящ адрес гр. Ч. б., ул. „Д. В.” № 66, българин, български гражданин, женен, с ЕГН **********. Същият не е осъждан, но с влязла в сила присъда по н.ч.х.д. № 227/2012г. на РС Враца е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба.

Несъмнено се установява по делото, че от М.Ц.Н. е подадена „тъжба-жалба” от 04.10.2012г. против „незаконните действия” на държавния съдебен изпълнител /ДСИ/ при РС Ч. б.. Жалбата е адресирана и подадена директно до Плевенския окръжен съд, където с разпореждане на съдия от 09.10.2012г. същата е изпратена на ДСИ при РС Червен бряг, за администриране.

В жалбата се правят оплаквания от действията на ДСИ при РС Ч. б., изнася се подробна хронология за дейността на ЗК „И.-М” гр. Ч. б. и на нейните управителни органи, анализират се минали спорове между тъжителя и подсъдимия, образуваните по повод на тях производства /наказателни и граждански, както и отказите на различни институции да вземат отношение по тези спорове.

Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства - „тъжба-жалба” от 04.10.2012г., справка за съдимост рег. № 72/08.02.2013г. на РС – Луковит, присъда и мотиви към нея по н.ч.х.д. № 227/2012г. на РС Враца.

На основата на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Подсъдимият М.Ц.Н. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпленията по чл. 148, ал. 2, пр. 1 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2, вр. чл. 147, ал. 1 НК и по чл. 148, ал. 1, т. 2, пр. 2, вр. чл. 146, ал. 1 НК.

От обективна страна, преди всичко следва да се посочи, че в инкриминирания от тъжителя сезиращ акт „тъжба-жалба” от 04.10.2012г. М.Ц.Н. прави оплаквания не само от действията на ДСИ при РС Ч. б., но и от дейността на конкретни звена на съда и прокуратурата, взели отношение или отказали да се произнесат по минали спорове между тъжителя и подсъдимия и по дейността на ЗК „Изгрев-М” гр. Червен бряг и на нейните управителни органи. В тази връзка съдът счита, че с подадената „тъжба-жалба” от 04.10.2012г. подсъдимият е изразил недоволство от дейността на посочените в нея институции, което е конституционно правно на всеки гражданин, прокламирано и гарантирано с чл. 45 от Конституцията на Република България /КРБ/. Със сезиращия акт, макар и не много прецизно, подсъдимият е упражнил и правото си на защита срещу действията на съдебния изпълнител, което е гарантирано не само на конституционно ниво /чл. 122 КРБ/, но е прокарано в конкретна процесуална възможност /чл. 435 и сл. ГПК/. Това изначално уточнение се налага с оглед преценката за съдържанието на текста, смисъла и насочеността на употребените изрази в инкриминирания сезиращ акт - „тъжба-жалба” от 04.10.2012г. до Плевенския окръжен съд. Поначало никой не би следвало да бъде преследван, вкл. и наказателно, заради негативната му оценка на дейността на държавните органи, вкл. и на съда. Ето защо, съдът счита, че подавайки „тъжба-жалба” подсъдимият е изразил недоволство от дейността на упоменатите в нея органи и е упражнил правото си на защита, поради което текстът на жалбата следва да се тълкува през призмата на посочената дейност по изразяване на критично мнение и упражняване на конституционно прокламирано право. Отделно от това, в сезиращия акт се споменават множество персони, различни от тъжителя, поради което не е възможно да се приеме, че подсъдимият е написал „тъжба-жалба” целенасочено, единствено към засягане честта и доброто име на тъжителя.

Тъжителят поддържа обвинение за клевета, като твърди, че в „тъжба-жалба” от 04.10.2012г. подсъдимият разгласил за него следните позорни обстоятелства: „че е първи братовчед на лицето И. Н.”; „че е персона нон грата за гр. Червен бряг”; „че е обвинил новоизбрания представител Н. Д. в документално престъпление”. И трите посочени обстоятелства нямат позорящ характер, защото не накърняват отрицателно доброто име на тъжителя. Сама по себе си, родствената връзка между тъжителя и И. Н. не е позорно обстоятелство. За да има позорящ характер деецът трябва не само да твърди, че пострадалият е роднина на конкретно лице, но и да докаже, че последното е с лоша репутация. В случая това не се установи по отношение на И. Н., поради което и написаното в „тъжба-жалба”, че тъжителят е негов роднина не е позорящо обстоятелство, дори родствената връзка да бе факт. Същото се отнася и за написаното, че „Н. Н. е персона нон грата”, което отразява мнението на подсъдимия с оценъчен характер относно участието на тъжителя на местните избори, при което спечелил около стотина вота и затова е неуспешно, според подсъдимия. Независимо дали това е истина или не, лошото представяне на Н. на местните избори няма унизителен характер, дори и да не е вярно, защото това обстоятелство не го характеризира като негативна личност, от гледна точка на общоприетия морал. Неуспешното представяне на избори е обичайно и типично явление, характерно за всяко демократично общество, и отразява липсата на политическо доверие на част от гражданите към участвалия кандидат.

Тъжителят поддържа обвинение за клевета, като твърди, че в „тъжба-жалба” от 04.10.2012г. подсъдимият „приписал на Н.Й.Н. престъпления по чл. 289 и 301 НК /уговорил процесуални действия със съдията по н.ч.х.д. № 687/2011г. на РС Враца и със съдията по И.Д. № 687/2011г. на РС Червен бряг и е склонил длъжностно лице от съдебните органи да наруши свое задължение във връзка с правораздаването/. Подсъдимият не е приписал на тъжителя престъпление, тъй като никъде в сезиращия акт не се посочва Н. да е извършил конкретно такова. В указаната от тъжителя т. 29 на „тъжба-жалба” от 04.10.2012г. се описва начина на протичане на съдебно заседание по предходно дело между подсъдимия и тъжителя, изказва се възмущение от постановеното по делото решение. В т. 34 /стр. 9/ на сезиращия акт също се изразява недоволство от действията на държавния съдебен изпълнител при РС Червен бряг. В тези два пункта подсъдимият не казва, че тъжителят е извършил конкретно престъпление. Всъщност в тъжбата е направена некоректна интерпретация на написаното от подсъдимия в тези два пункта. Ето защо подсъдимият не би могъл да отговаря наказателно за чуждо поведение, за написаното от самия тъжител.

Тъжителят е повдигнал обвинение и за обида, поддържайки в тъжбата, че в „тъжба-жалба” от 04.10.2012г. подсъдимият го нарекъл „клеветник”, „клеветник и на национално ниво”, „дребно човече”, „няма срам, чест, морал и достойнство”, „доказания с клеветите си”, „нищожно човече” и „психопат”. Преди всичко, не всички от посочените думи имат характер на оценка или мнение за личността на което и да било от споменатите лица. Някой от тях са оценъчни съждения на подсъдимия /напр. „доказания с клеветите си”/, поради което не би могло да бъдат проверени. Други от изразите въобще нямат унизителен характер, тъй като не отразяват отрицателни качества на личността от гледна точка на съвременния морал /напр. „дребно човече” и „нищожно човече”/. И не на последно място, което бе посочено по-горе, от текста на сезиращия акт не би могло да се приеме несъмнено, че изброените изрази се отнасят до тъжителя, доколкото в поцесния документ се споменават поименно освен тъжителя и други лица. Необходимо е да се напомни, че документът, в който са изписани думите, е жалба на подсъдимия срещу действията на съдебния изпълнител и не е адресиран до което и да е лице, вкл. и тъжителя, за да бъде доведен до знанието на последния обидните думи. Още повече, че последните не се отнасят до тъжителя.

По изложените съображения съдът прие, че подавайки до Плевенския окръжен съд „тъжба-жалба” от 04.10.2012г., подсъдимият не е извършил престъпленията обида и клевета, поради което го призна за невиновен и го оправда по повдигнатите с тъжбата обвинения по чл. 148, ал. 2, пр. 1 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2, вр. чл. 147, ал. 1 НК и по чл. 148, ал. 1, т. 2, пр. 2, вр. чл. 146, ал. 1 НК.

По отношение на предявения от Н.Й.Н. срещу М.Ц.Н. граждански иск за сумата от 3 лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, прие че не е налице фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Подаването на жалба не е неправомерно деяние. Наред с това, от това действие не са настъпили неблагоприятни изменения в правната сфера на тъжителя. След като М.Ц.Н. не е извършил неправомерно деяние, същият не е задължен към Н.Й.Н. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: