РЕШЕНИЕ

№_____

гр. Луковит, 15 януари 2014 г.

 

ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито съдебно заседание на осми януари две хиляди и четиринадесета година в състав:

                                                           

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. ЦАРИГРАДСКА

 

При секретаря М.Д.

като разгледа докладваното от съдията

гр.д.№302 по описа на съда за 2013 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 237 ГПК при признание на иска

Образувано е по повод на постъпила искова молба от “ГАРАНЦИОНЕН ФОНД” – гр. София, ул. “Граф Игнатиев” №2, ет. 4, представляван от председателя на УС – Б. И. М., със съдебен адресат: адв. К. К.,  с адрес: гр. Ловеч, ул. “Скобелевска” №1, срещу Т.М.К., с която се твърди, че “Гаранционен фонд” на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. “а” от Кодекса на застраховането във връзка с щета №11384/08.06.2009 г. е изплатил обезщетение за имуществени вреди в размер на 658.64 лева на увредения А. О. Д. от гр. Ботевград. Посочва се, че вредите били причинени от ПТП, настъпило на 31.05.2009 г. и било причинено от ответника Т.К., който, управлявайки лек автомобил “БМВ 520и” с ДК № ЕН5200 АК, собственост на Л. Р. С., поради движение с несъобразена скорост  губи контрол над автомобила, занася се и се блъска в паркираното МПС – 2 с ДК № СО 9079 ХА, впоследствие и във входна врата на частен дом, причинил произшествието.

Твърди се, че ответникът Т.К. е управляват автомобила без да е сключил задължителна застраховка “Гражданска отговорност” в нарушение на чл. 259, ал. 1 от Кодекса на застраховането. На 12.02.2010 г. поканил ответника да възстанови платеното то Фонда, но плащане не било направено. Затова иска да бъде осъден ответникът да заплати на Гаранционния фонд сумата 669.14 лева, представляваща изплатеното обезщетение от 658.64 лева и ликвидационни разноски в размер на 10.50 лева, заедно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба.

Към исковата молба прилага писмени доказателства: Протокол за ПТП №1076175 от 31.05.2009 г., Наказателно постановление №1313/30.06.2009 г., Наказателно постановление №1312/08.06.2009 г., Справка от базата данни на Информационния център към Гаранционния фонд, Уведомление за имуществени вреди, Доклад по щета, Техническа експертиза по щета от 01.06.2009 г., Заключителна техническа експертиза от 08.06.2009 г., Техническа експертиза от 08.06.2009 г. придружена със снимки, преводно нареждане от Гаранционен фонд в полза на А. Д. за 658.64 лева от 08.12.2009 г., Копие от свидетелство за регистрация на лек автомобил, Счетоводна справка за разходи за експерти, Регресна покана и известие за доставка.

На 06.11.2013 г. ответникът е получил лично препис от исковата молба и указания от съда по чл. 131 ГПК, но в 1-месечния срок, изтекъл на 06.12.2013 г., не е депозирал отговор.

В съдебно заседание ищецът – “Гаранционен фонд” – гр. София, се представлява от адв. К. К., който поддържа исковата молба и заявява, че в резултат на приканването от съда към доброволно уреждане на спора, пред съдебната зала провели разговор с ответника, който заявил, че признава иска. Затова моли съдът да постанови решение при признание на иска.

Ответникът Т.М.К. се явява лично в откритото съдебно заседание, в което заявява, че е получил исковата молба, а след това и проекта за доклад на делото, и счита, че иска е основателен. Признава вината си – че е причинил ПТП, от което са настъпили вреди, като е нямал сключена застраховка, признава иска в размер на 669.14 лева, който счита, че следва да бъде уважен.

Съдът, въз основа на твърденията и исканията на страните, както и на представените писмени доказателства, и като съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

Предявеният иск е с правно основание е в чл. 288, ал. 12, вр. ал. 1 КЗ. Той дава права на “Гаранционния фонд” да встъпи в правата на увреденото лице от ПТП срещу причинителя на вредата, който няма сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност”, след като е изплатил обезщетението на увреденото лице. Пределите на иска са ограничени до размера на платеното и разходите по определяне на щетата.

Въз основа на заявеното в исковата молба и направеното изрично признание в съдебно заседание от ответника, съдът достигна до извод, че предявеният иск за заплащане на 669.14 лева от “Гаранционен фонд” срещу Т.М.К. е основателен и следва да бъде уважен, а ответникът да бъде осъден да заплати търсената сума.

Този извод за основателност на иска съдът формира въз основа на признанието на ответника и разпоредбата на чл. 237 ГПК, която предвижда възможността за постановяване на решение при признание на иска. В случая са изпълнени и двете задължителни условия, за да се пристъпи към решаване на делото по този ред – ответникът Т.К. лично заяви, че признава иска, предявен срещу него от ищеца “Гаранционен фонд”, който от своя страна чрез процесуалния си представител поиска съдът да се произнесе при условията на направеното признание. Затова съдът не проведе съдебно дирене и не мотивира решението си с обсъждане на доказателства, както се решава делото по общите правила, а съгласно чл. 237, ал. 2 ГПК посочва единствено, че крайният извод за уважаване на иска се основава на направеното признание.

Заявеното и признато от ответника право на “Гаранционен фонд” да получи сумата 669.14 лева, представляваща изплатеното обезщетение от ищеца за причинени вреди от ответника на трето лица, съдът намира, че не противоречи на закона и е в съответствие с добрите нрави. Това регресно по своя характер право на фонда е призната от закона възможност да се възстанови платеното от него чуждо задължение – това на причинителя на вредата, към увреденото трето лице и това е в съответствие с принципа за недопускане на неоснователното обогатяване.

При тези съображения съдът постанови решението си, с което уважава иска на “Гаранционен фонд” и осъжда Т.М.К. да му заплати сумата от 669.14 лева, представляваща изплатеното от “Гаранционен фонд” на Александър Дурев обезщетение в размер на 658.64 лева за причинените му имуществени вреди от ПТП, настъпило на 31.05.2009 г. и причинено от Т.К., при управлението на лек автомобил “БМВ 520и” с ДК № ЕН5200 АК без сключена застраховка “Гражданска отговорност”, както и ликвидационни разноски в размер на 10.50 лева.

По разноските:

Ищецът претендира да му бъдат заплатени сторените по делото разноски, които включват само платената държавна такса в размер на 50.00 лева. Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК предвижда, че при признание на иска разноските се възлагат на ищеца, но това е само при условие, че ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на иска. В случая ответникът Т.К. е станал причина за предявяване на иска, защото след отправената му покана, която е представена по делото, същият не е изпълнил, като без значение за това е фактическата невъзможност на ответника да изпълни в резултат на оставането си без работа и липсата на доходи. Затова разноските следва да се понесат от него при общите правила на чл. 78, ал. 1 ГПК.

Мотивиран от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

            ОСЪЖДА на основание чл. 288, ал. 12, вр. ал. 1 от Кодекса за застраховането Т.М.К. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на “ГАРАНЦИОНЕН ФОНД” – гр. София, ул. “Граф Игнатиев” №2, ет. 4, представляван от председателя на УС – Б. И. М. сумата 669.14 лева (шестстотин шестдесет и девет лева и 14 ст.), представляваща изплатеното от “Гаранционен фонд” на А. Д. обезщетение в размер на 658.64 лева за причинените му имуществени вреди от ПТП, настъпило на 31.05.2009 г. и причинено от Т.К. при управлението на лек автомобил “БМВ 520и” с ДК № ЕН5200 АК без сключена застраховка “Гражданска отговорност”, и сторените ликвидационни разноски в размер на 10.50 лева, ведно със законната лихва от 30.10.2013 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 50.00 лева (петдесет лева), представляваща разноски по делото. 

Решението може да бъде обжалвано пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Да се изпрати на основание чл. 7, ал. 2 ГПК препис от решението на страните.

                                                       

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: