РЕШЕНИЕ

№___

гр. Луковит, 16 март 2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. ЦАРИГРАДСКА

 

при секретаря М.Д.

като разгледа докладваното от съдия ЦАРИГРАДСКА

гр. д. № 4 по описа за 2014 г. на съда

и за да се произнесе, съобрази следното:

 

Предявен е иск за установяване правото на собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК

Подадена е искова молба с Вх.№ 45/07.01.2014 г., уточнена с допълнителна искова молба с Вх. №299/31.01.2014 г. от Д.Е.С. и С.В.С.,*** действащи чрез пълномощника си адв. Н.Л. срещу Г.К.Г. ***. Твърди се, че ищците са придобили собствеността върху недвижим имот с №085021 по Картата на възстановената собственост с площ 0.200 дка, представляващ част от ДВОРНО МЯСТО с площ 910 кв.м. - парцел с пл.№224, кв. 24 по регулационния план на с. Ъглен, обл.Ловеч в режим на съпружеска имуществена общност по силата на договор за издръжка и гледане, сключен в нотариална форма с НА №122, том І, дело №275/1992 г. Ищците твърдят, че без правно основание Държавата е актувала тази част от имота им, след което го е продала на ответника – Г.Г.. Уточнява се, че върху тази площ има изграден павилион, за който дядото на ищцата учредил право на строеж в полза на Потребителната кооперация в с. Ъглен, поради което същият обект не е предмет на спора.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК е постъпило  възражение от  Г.К.Г. , с което оспорва иска като неоснователен. Ответникът твърди, че  от 23.07.2010 г. с акт № 137, том 2, дело 301/2010 г. от Служба вписвания към Районен съд  гр. Луковит е собственик на недвижим имот- масивен метален павилион  на основание НА № 79, том 4, рег. № 2706, дело 277/2010 г., съгласно същия 70 кв. м. по актуална скица с площ от 77 кв. м. заедно с правото на строеж върху държавен имот: Поземлен имот № 085021  по плана за земеразделяне  на землището в с. Ъглен, общ. Луковит, обл. Ловеч, ЕКАТТЕ 85010, който е с площ 0,200 дка. в местността “Населено място” с начин на трайно ползване и индивидуално застрояване. Твърди, че дядото на ищцата с Декларация № 11046 от 12.10.1988 г. при кметство с. Ъглен е извършил „безвъзмездно дарение” на имота в полза на Потребителна кооперация /ПК/ с. Ъглен. Навежда твърдения,  че през 1997 г. ищцата е имала същите претенции към процесния имот и че Районен съд гр. Луковит не е уважил иска й, за което се сочи НА за собственост на недвижим имот № 117, том 1, дело 168 от 1997 г. Ответникът се позовава на удостоверения № Р 978 от 04.02.2010 г. и № Р 247 от 23.04.2010 г. и на подадено от него заявление с Вх.№ Р 773 от 24.11.2010 г., твърдейки, че въз основа на тях Областният Управител на Област Ловеч е издал Заповед № 306 от 19.05.2011 г., с която му е прехвърлил правото на собственост върху земята на процесния имот и че на 27.05.2010 г. е извършена сделка- договор за покупко – продажба на имот Частна държавна собственост № 55 от 09.05.2011 г.  Твърди, че след одобрен проект от Главния архитект на  Община Луковит под № 11070313 с издадено разрешение за строеж № 10 от 07.03.2013 г. и същото влязло в сила на 27.03.2013 г. извършва реконструкция на металния павилион в жилищна сграда.

             Производството по делото е прекратено частично спрямо Държавата, както и по иска за обявяване нищожността на договор за продажба между Държавата и Г.К.Г..

В съдебните заседания от ищците се явява С.С., Д.С. не се явява, двамата се представляват от пълномощника адв. Н.Л. ***. Поддържа иска. Представя писмена защита, в която прави подробен анализ на събраните писмени доказателства и изслушаните експертизи и счита, че от тях се установява, че ищците са собственици на спорните 200 кв.м., които са част на прехвърления през 1992 г. от Е. Г. В. срещу задължение за издръжка и гледане имот с пл.№224 в кв. 24 по РП на с. Ъглен, с площ около 910 кв.м., като имотът бил с тежест – учреденото през 1988 г. в полза на Потребителна кооперация „Съзнание“ право на строеж върху 75 кв.м. – павилион, смесен магазин и 125 кв.м. свободна площ около магазина за складиране на амбалаж, които обстоятелства били установени при разглеждане на иск по чл. 108 ЗС, предявен в РС Луковит. Оспорват се противопоставените права от ответника – че е станал собственик по силата на покупко-продажба на спорната част от 200 кв.м., като се излагат съображения за това, че праводателят на ответника – Държавата, не е придобивала право на собственост и затова представеният договор не е породил прехвърлително действие. Позовава се на това, че без основание е направено изменение в Картата на възстановената собственост и имотът с пл.№224 и площ от 910 кв.м. без основание бил отразен като два имота: №085010 с площ 700 кв.м. и спорния с №085021 и площ 200 кв.м. Моли предявеният иск от ищците да бъде уважен и да бъде признато по отношение на ответника, че те са собственици на спорния имот, както и да им бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 760.00 лева.

Ответникът Г.К.Г. се явява лично в съдебните заседание и с пълномощника си – адв. М.М. ***, който изразява становище за неоснователност на иска и претендира сторените от ответника разноски. Проследява кадастралните и регулационни изменения от 1923 г. до 1975 г. и записванията в разписния лист към регулационния план, въз основа на което мотивира становището си, че процесния имот е бил общински и праводателят на ищците – Е. Г. В., не е придобил право на собственост и затова не е могъл да го прехвърли на ищците. Акцентира върху това, че имотът бил изключен от регулацията на селото с плана от 1975 г. и затова с приемането на ЗСПЗЗ и изработването на КВС спорните 200 кв.м. били заснети като имот №085021 с начин на трайно ползване – индивидуално застрояване, като вече е бил построен павилионът от ПК „Съзнание“. Същите претенции били отправени към кооперацията, но искът бил отхвърлен от РС Луковит през 1997 г. Развива теза, че имотът е бил земеделски и като не е бил заявен от ищците за възстановяване пред Поземлената комисия, то не може към настоящия момент да се разрешава материално правен спор по реда на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, което е недопустимо и цитира множество съдебна практика на ВКС. Относно придобивното основание на Държавата се позовава на чл. 53, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи, според който земеделска земя, върху която е било извършено строителство преди влизане в сила на ЗСПЗЗ, е държавна собственост, а върху имота от 200 кв.м. бил изграден павилионът, който Г.Г. закупил от ПК „Съзнание“. Моли искът да бъде отхвърлен и в полза на доверителя му да бъдат присъдени сторените разноски.

СЪДЪТ, като обсъди събраните по делото доказателства и съобрази становищата на страните, приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

От ДОГОВОР ЗА ПОКУПКО-ПРОДАЖБА ОТ 18.08.1969 Г. на недвижим имот (л. 82) се установява, че на същата дата пред Председателя на Общинския народен съвет в с. Ъглен били положени подписи от страните по договора, с който Г. В. Г. закупил дворно място в чертите на с. Ъглен, в кв. 11, парцел ІХ от 910 кв.м.

От представената ДЕКЛАРАЦИЯ ОТ 12.10.1988 Г. (л. 83) се установява, че на същата дата пред секретаря на Кметство с. Ъглен, Г. В. Г.е направил следното изявление: „Декларирам пред всички власти на НРБългария, че давам съгласието си в парцел 224, който владея да бъде построен павилион на потребителната кооперация за квартален магазин смесен на площ от 75 кв. метра за постройката и 125 кв.м. свободна площ около магазина за складиране на амбалаж. Строителството да става в югозападната част на парцела. Същия парцел по новия регулационен план от 1975 г. се предвижда „За отчуждаване“. Местото от 200 кв.м., което отстъпвам за строеж на търговски павилион, давам безвъзмездно“.

От представената по архивното дело СКИЦА №134/21.09.1988 г.  на л. 27, издадена от Общински народен съвет – с. Ъглен е видно, че направени следните удостоверявания в щемпела по образец: записано е, че парцел №224 в кв. 24 по плана на с. Ъглен е записан на Г. В. К. (за отчуждаване) и че регулацията е утвърдена със Заповед №1344 от 25.11.1975 г. Описания имот е отразен графично, като в северозападната му част с червено е изчертан червен правоъгълник („стр. петно – търговски павилион) с посочени размери 9.50/7.60 м. С червен ръкописен текст е написано: „Търговски павилион на основание декларация от собственика.“, което изявление е направено на 13.10.1988 г. от архитекта.

Представен е ДОГОВОР ЗА ДОБРОВОЛНА ДЕЛБА на наследствен имот от 10.07.1992 г. (л.172), от който е видно, че на същата дата Е. Г. В. и Н. Г. И. постигнали съгласие останалият в наследство от баща им Г. В. Г., бивш жител ***, починал на 21.01.1992 г., имот, представляващ дворно място от 910 кв.м. в чертите на с. Ъглен, парцел с планоснимачен номер 224 в кв. 24 по регулационния план на селото с данъчна оценка 910 лева, да остане за Е.Г. В., който да заплати на сестра си Н. Г. В. равностойността на дела й от ½. Подписите, положени под договора от страните, СА ЗАВЕРЕНИ ОТ ОТВЕТНИКА Г.К.Г. – в качеството му на кмет на с. Ъглен.

От представения НОТАРИАЛЕН АКТ №97, том І, дело №268 от 1992 г., издаден от Луковитския районен съдия Ц. К. на 13.07.1992 г. (л. 229), се установява, че въз основа на обстоятелствена проверка Съдията е признал Е. Г.В. за собственик по наследство, давностно владение и договор за доброволна делба върху незастроено дворно място от 910 кв.м. в чертите на с. Ъглен, представляващо парцел с пл.№224, в кв. 24 по регулационни план на селото.

От представения НОТАРИАЛЕН АКТ №122, том І, дело №275 от 1992 г., издаден от Луковитския районен съдия Ц. .К. на 13.07.1992 година (л. 20), се установява, че на същата дата Е.Г. В. прехвърля на дъщеря си Д.Е.С. недвижим имот от 910 кв.м. в чертите на с. Ъглен, представляващ парцел планоснимачен №224 в кв. 24 по регулационния план на селото, който е с уредени регулационни сметки, с граници: от две страници улици и дол, за грижите, които досега приобретателката е полагала за него и съпругата му и срещу нейното задължение да се грижи за гледането и издръжката им докато са живи.

Към този момент Д.Е.С. е била в граждански брак със С.С., сключен на 15.05.1983 г., видно от УДОСТОВЕРЕНИЕ за граждански брак (л. 19), издадено от Общински народен съвет Плевен.

От представената по архивното дело СКИЦА 71/08.10.1992 г.  на л. 25, издадена от Община Луковит, Кметството на с. Ъглен е видно, че са направени следните удостоверявания в щемпела по образец: записано е, че парцел №224 по плана на с. Ъглен е записан на Д.Е.С. въз основа на НА №122, д.275/92 г. Отразено е, че регулацията е утвърдена със Заповед №1344 1975 г., че първият регулационен план на селото е утвърден през 1923 г. и регулачните сметки са уредени. Описаният имот е отразен графично, като в северозападната му част на границата е нанесена масивна сграда „МС“, границите на целия са очертани в черно, като в така очертаната площ на имота е поставена синя линия, която разделя имот №224 на две части с отразени площи от 300 кв.м., в която е нанесена и сградата, и друга част с посочена площ 610 кв.м. Върху скицата е направено отразяване от техника към 16.12.1993 г., че изменения по плана не са настъпили.

Със съдебно РЕШЕНИЕ от 30.12.1993 г. по гр.д.№834/1993 г. Луковитският районен съд (л.29 от приложеното архивно дело №834/1993 г.) е отхвърлил предявеният от Д.Е.С. срещу Потребителна кооперация – с. Ъглен иск с правно основание чл. 108 ЗС за отстъпване на владението върху незастроено дворно място от 910 кв.м. в с. Ъглен, представляващо парцел с пл.№224, в кв. 24 по плана на селото. За да отхвърли иска, съдът е приел, че с Декларацията от 12.10.1988 г. дядото на ищцата е отстъпил безвъзмездно правото на строеж върху 75 кв.м. за павилион и 125 кв.м. за струпване на амбалаж. Прието е, че процедурата по учредяване на вещно право на строеж е спазена, и независимо от това, че при прехвърлянето на целия имот в полза на ищцата, тази тежест не е била отразена, то тя е била известна на Д.С..

От представения НОТАРИАЛЕН АКТ №117, том І, дело №168 от 1997 г., издаден от Луковитския районен съдия В. Ф. на 07.03.1997 г. (л. 45), се установява, че на основание постановление за извършена обстоятелствена проверка Съдията е признал ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „СЪЗНАНИЕ“ – с. Ъглен, за собственик по давностно владение върху следния имот, находящ се в с. Ъглен: масивен метален павилион със застроена площ от 70 кв.м., заедно с 200/910 идеални части от отстъпеното право на строеж върху дворното място, цялото с площ от 910 кв.м., съставляващо имот с пл.№224, в кв. 24 по регулационни план, при граници: улици от две страни, дере и Д.Е.С..

В приложеното към актовата преписка, изискана от Областния управител, УДОСТОВЕРЕНИЕ с Изх.№15, издадено от ОСЗ Луковит на 25.01.2010 г. (л. 87), е посочено, че имот №085010 с площ 0.710 дка е идентичен с имота от НА №122/1992 г., същото е удостоверено и за имот №085021 от 0.200 дка. В преписката се намира и УДОСТОВЕРЕНИЕ с Изх.№01-25/25.01.2010 г., издадено от Кмета на с. Ъглен (л. 88), в което е посочено, че имот №085021, представляващ земеделска земя, е бил в регулация по стария план на селото от 1923 г. и е представлявал част от парцел ІХ-общ. в кв. 11, който със сега действащия план от 1975 г. е изключен от регулация и представлява част от ПИ с кад.№224.

С издаденото с Изх. №Р-978/04.02.2010 г. УДОСТОВЕРЕНИЕ от Областния управител на Област Ловеч (л. 46) е удостоверено, че обект „метален масивен павилион“ със ЗП 77 кв.м., построен с ОПС върху държавно дворно място, записан на ПК „Съзнание“ – с. Ъглен, съгласно скица от 24.11.2009 г. на ОСЗ Луковит и НА №177 по д.168/1997 г., НЕ Е АКТУВАН като държавна собственост. За същия обект е издадено и УДОСТОВЕРЕНИЕ от 23.04.2010 г. (л.47), с което Областният управител е дал съгласие металният павилион, построен с ОПС върху държавно дворно място, съставляващо ПИ №085021 по плана за земеразделяне на с. Ъглен, да бъде продаден на трето лице. 

На 27.05.2010 г. бил издаден АКТ ЗА ЧАСТНА ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ с №2495, вписан в Службата по вписвания на 03.06.2010 г. (л.49), за имот №085021 с площ 0.200 дка в землището на с. Ъглен, местност „Населено място“. Като правно основание в акта е записано „чл. 68 и 70 от Закона за държавната собственост; СКица №Ф02704/24.11.2009 г. на ОСЗ Луковит“.

От ПИСМО с Изх.№Р-401/07.09.2010 г. е видно, че Областният управител на Област Ловеч е отговорил на Д.Е.С. по повод на нейно заявление с Вх.№Р-401/28.06.2010 г. С писмото на Д.С. е съобщено, че за да бъде отписан от актовите книги за държавна собственост имот №085021 в землището на с. Ъглен с площ от 0.200 дка, актуван с АДС №2495/27.05.2010 г., е необходимо да представи: Решение за възстановяване на имота от ОСЗ Луковит и актуална скица на имота.

По повод на същото заявление от 28.06.2010 г. от Д.Е.С., Областният управител й изпратил последващо ПИСМО с Изх.№Р-401/03.11.2010 г., с което заявил, че оставя молбата за отписване на имота с №085021 от 0.200 дка от актовите книги, поради липсата на достатъчно доказателства и условия за отписването на имота.

Видно от НОТАРИАЛЕН АКТ №79, том ІV, рег.№2706, дело №277 от 2010 г. е, че на 23.07.2010 г. Потребителна кооперация „СЪЗНАНИЕ“ е продала на ответника Г.К.Г. МАСИВЕН МЕТАЛЕН ПАВИЛИОН със застроена площ от 70 кв.м.(съгласно НА), съгласно скицата 77 кв.м., заедно с правото на строеж върху държавен имот – Поземлен имот №085021 по плана за земеразделяне на с. Ъглен с площ 0.200 дка.

На 09.06.2011 г. бил сключен ДОГОВОР №55 ЗА ПРОДАЖБА НА ИМОТ – частна държавна собственост, със който Областният управител на Област Ловеч – Н. Н., продал на ответника Г.К.Г. имот – актуван с АДС №2495/27.05.2010 г., съставляващ имот с №085021 в землището на с. Ъглен, с площ 0.200 дка.

В УДОСТОВЕРЕНИЕ с Изх.№188, издадено от ОСЗ Луковит на 18.09.2010 г. (л. 21) на Д.Е.С., е посочено, че имот №085010 с площ 0.710 дка е нейна собственост по силата на НА №122/1992 г., а не на основание решение на ОСЗ. Въз основа на същия НА тя е собственик и на имот №085021 с площ от 0.200 дка, ката двата имота заедно образуват „парцел – планоснимачен номер 224 в кв. 24 по регулационния план на с. Ъглен“ с площ 0.910 дка, съгласно НА 122/13.07.1992 г. Имоти №085010 от 0.710 дка и 085021 от 0.200 дка към момента фигурират в КВС на с. Ъглен и са извън регулация.

С УДОСТОВЕРЕНИЕ с Изх.№01-410/30.01.2014 г. Община Луковит, отдел „РУТ“, удостоверява, че поземлен имот по сега действащия план на с. Ъглен, одобрен със Заповед №1344/1975 г. с кадастрален номер 224 е записан на Г. В. К. по разписния лист на с. Ъглен, който имот се отчуждава, и е идентичен с парцел ІХ-общ в кв. 11 по стария недействащ план на с. Ъглен.

От изисканата СПРАВКА ЗА ИМОТ №085021 (л.165), се установява, че партидата за имота в Общинската служба по земеделие е открита на 17.06.2007 г. като собственик първоначално е била отразена Държавата до 20.06.2011 г. Документът, въз основа на който е това записване, е посочено, че е АЧДС №2495/27.05.2010 г., след което като собственик е записан ответникът Г.К.Г..

От изисканата СПРАВКА ЗА ИМОТ №085010 (л.166), се установява, че партидата за имота в Общинската служба по земеделие е открита на 08.07.1999 г. като собственик е била регистрирана Д.Е.С., въз основа на НА №122/13.07.1992 г.

            От служебно изисканата СПРАВКА ОТ ОСЗ ЛУКОВИТ с Изх.№ПО-05-280/26.06.2014 г. (л.182) се установява, че изпълнител на техническите дейности по поддръжка на землищата на територията на Община Луковит са извършвани от ЕТ „ДИКК – К.К.“ до м.07.2010 г.,  а след това от „ГЕОПРЕЦИЗ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД. На изисканата от съда информация (Писмо л. 178) ВЪЗ ОСНОВА НА КАКВИ ДОКУМЕНТИ и НА ЧИЕ ИМЕ Е ОТКРИТА партидата за имот №085021 през 2007 г. (както е отразено в историята за имота) отговор не е получен. Същата справка Съдът изиска повторно (писмо л. 196), както и справка от регистъра на заявленията.

След изискване на допълнителната информация е постъпило ПИСМО с Изх.№ПО-05-423/31.07.2014 г., с което Началника на ОСЗ Луковит Д. И. удостоверява, че справките „ПЪЛНА ИСТОРИЯ НА ИМОТ“ се отпечатват от програмата „ФЕРМА – регистър на земеделски земи, гори и земи от горски фонд“, в която се отразяват всички промени в имота, извършвани от фирмата изпълнител на технически дейности.  всички партиди на имоти за землището на с. Ъглен са от дата 08.07.1999 г., която дата се зарежда автоматично от програмата. За имот №085021 представя ЗАЯВЛЕНИЕ с Вх.№155/07.06.2010 г. от ПК“СЪЗНАНИЕ“ за отразяване на АЧДС №2495/27.05.2010 г.

Представени са няколко скици, издавани в различни периоди от 2008 – 2014 г. от ОСЗ Луковит за имот №085021 и имот №085010. От СКИЦА №Ф02283/25.11.2008 г. е видно, че една от границите на имот №085010, записан на името на Д.С., е имот №085021 записан на ПК „СЪЗНАНИЕ“.

От приложената на л. 122 СКИЦА №Ф02704/24.11.2009 г. е видно, че като собственик на имот №085021 с площ 0.200 дка и на построената в него сграда – Павилион с площ 77 кв.м. е била записана ПК „СЪЗНАНИЕ“.

В заключението на вещото лице инж. К.К., изготвил СЪДЕБНО-ТЕХНИЧЕСКАТА ЕКСПЕРТИЗА, са проследени регулационните и кадастрални изменения на плановете на с. Ъглен и е установена идентичността на имотите, описани в различните документи по делото. Посочено е, че в кадастралния и регулационен план на с. Ъглен от 1923 година имот с пл.№224 е бил нанесен като ПАРЦЕЛ ІХ-общ. в кв.11, без записвания в разписния лист. Вещото лице обяснява, че причината да няма отразявания в него е в това, че не е имало определен имот с планоснимечен номер, който да се отрежда за този парцел. От начина на записа „общ.“ прави извод, че собствеността е била общинска. Този имот в сега действащия кадастрален и регулационен план на с. Ъглен от 1975 г. е нанесен с ПЛАНОСНИМАЧЕН №224 в кв. 24 и същият е извън регулацията на селото. В разписния лист имотът е записан като „ДВОР НА Г. В. К. – отчуждава се“. Актуалният статут на имота е съгласно КВС (Картата на възстановената собственост) на с. Ъглен, в която имотът е нанесен като ДВА ИМОТА: №085021 (0.200дка) и №085010 (0.710 дка), като спорния имот №085021 е идентичен със северозападната част на имот с пл.№224 в кв. 24 по действащия КРП на с. Ъглен от 1975 г. Вещото лице дава заключение, че строителството на павилиона, за което е представена Декларация от Г. Г. от 1988 г., е извършено в северозападната част на имот №085021, вместо както е посочено в декларацията - в югозападната част. В съдебно заседание на 29.05.2014 г. (л.156) вещото лице дава допълнителни сведения – че записвания в разписния лист към РП 1923 г. няма, защото собственост се записва за имот с планоснимачен номер, а такъв не е съществувал до изменението на КП и РП от 1975 г., когато за имот с пл. 224 като собственик е записан Г.В. с отбелязване „ОТЧУЖДАВА СЕ“. Инж. К.К. *** и установил, че отчуждителна процедура не била провеждана, затова обяснява, че тази отметка има предвид 3-4 метра от имота, които попадат в уличната регулация, която е приложена и двете улици са реализирани. Вещото лице отговаря, че имотът, описан в Договор от 1969 година е описан според плана от 1923 г. и е същият. Отразяването на имота в КВС инж. К. обяснява с това, че след влизане в сила на КП и РП от 1975 г., който е един и същ, изменения, заснемания и поддръжка на имотите, попадащи извън регулация (какъвто е случая с имот с пл.№224) става само в КВС. След приемането на КВС този вид имоти си остават „ДВОРНИ МЕСТА“ извън регулация.

По делото е допусната ВТОРА СЪДЕБНО-ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА, изготвена от вещото лице инж. Л.Л., който поддържа мнението на инж. К. по отношение на поставените към първата експертиза задачи. В съдебно заседание на 20.11.2014 г. вещото лице подробно и детайлно описва начинът на изработване на КВС, в която карта имот с №085010 бил отразен първоначално към 19.07.1996 г. (обнародването на коригирания план за земерязделяне) с площ 825 кв.м. като собственик било записано „общинско“, а в противоречие с това като вид собственост било отразено „Частно“. Към момента на одобряване на плана за земеразделяне  поддръжката се осъществявала от Поземлената комисия и регистърът към тази дата е „СТАТИЧЕН“. След това поддръжката на регистъра е възложена на поддържаща фирма, от който момент започва поддръжката чрез „ДИНАМИЧНИЯ“ регистър.  В документацията на ОСЗ Луковит вещото лице не могъл да намери данни кога и от кого е поискано да се нанесе сградата ПАВИЛИОН и да се обособи имот с площ 0.200 дка. Вещото лице не е намерило документи, въз основа на които да даде заключение как партидата за спорния имот №085021 е открита на 17.06.2007 г., а първите докумунти за собственост върху имота са от 2010 г. Разяснява, че отразяването на сградата – ПАВИЛИОН, изисква молба от заинтересования до ОСЗ Луковит, която възлага на поддържащата фирма, като представител отива на място, измерва сградата и я нанася в КВС и това е дейност по ЗАСНЕМАНЕ на сградата. Когато собствеността върху земята и тази върху сградата принадлежат на различни лица, в скиците издавани от ОСЗ се прави бележка в текста, както например било отразено в СКИЦАТА на л. 75 – издадена на 28.09.2010 г., в която като собственик на имот №085021 е записана Държавата, а  на павилиона – ПК „Съзнание“

Съдът възприе и двете заключения като обективни, обосновани и компетентно изготвени, като ги възприема напълно.

Представени са и други писмени доказателства, които съдът намира за неотносими и затова не няма да бъдат подложени на самостоятелен анализ.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

С предявеният от Д. и С. Стоянови иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК срещу Г.К.Г. се иска спрямо ответника да бъде установено, че ищците са собственици на недвижим имот с №085021 по КВС с площ 0.200 дка, представляващ ЧАСТ от ДВОРНО МЯСТО с площ 910 кв.м. - парцел с пл. № 224, кв. 24 по регулационния план на с. Ъглен, общ. Ловеч.

За уважаването на иска ищците следва да докажат фактите, съобразно разпределената доказателствена тежест с доклада по делото: че са собственици на имот №085021 с площ 0.200 дка по КВС по силата на договор за прехвърляне срещу задължение за издръжка и гледане, както и идентичността на този имот с имота, предмет на сделката по НА №122, том І, дело №275/1992 г. или с част от него.

 От събраните доказателства може да се направи обоснования извод, че ищците доказват главния факта 1.) че са собственици на имот №085021 с площ 0.200 дка по КВС на с.Ъглен по силата на договор за прехвърляне на имот с пл.№224 в кв. 24 по кадастралния и регулационен план на с. Ъглен с площ 910 кв.м., в който имот попада и процесния имот №085021 по КВС.

Изводът за това, че ищците се легитимират като собственици на процесния имот, съдът формира въз основа на Нотариалния акт №122/1992 г., по силата на който Е. Г. В. е прехвърлил на дъщеря си – Д.Е.С. правото на собственост върху дворно място от 910 кв.м. в с. Ъглен, представляващо имот с пл.№224 в кв. 24 по кадастралния план от 1975 г. Тъй като имотът е прехвърлен срещу задължение за издръжка и гледане и към този момент Д.С. е била омъжена за други ищец – С.С., то придобития от нея имот е в режим на съпружеска имуществена общност и двамата съпрузи са станали носители на правото на собственост.

Прехвърлителят по договора Е. Г. В. е притежавал правото на собственост върху дворното място, което се установява от представения Нотариален акт №97/13.07.1992 г., с който е признат за собственик по силата на наследство, давностно владение  и доброволна делба. Този нотариален акт по своята правна природа е КОНСТАТИВЕН НОТАРИАЛЕН АКТ и правният извод на Съдията, изпълнявал нотариални функции, че Е. Г. В. е собственик се счита за верен, докато не бъде опроверган от оспорващия го. По делото ответникът Г.Г. с отговора на исковата молба не е оспорил верността на този извод и не го е опровергал, което означава, че съобразно указанията на Тълкувателно решение №11/2012 г. на ОСГК на ВКС съда следва да приеме извода за наличието на право в полза на Е. Г. В. за верен. Доколкото обаче са ангажирани доказателства в тази насока от страна на ищците, които са провели насрещно доказване, като са представили и писмените доказателства, дали основание на Съдията да издаде констативния нотариален акт, за съда убеждението във верността на този извод е пълно. Първият документ относно собствеността върху имота е от 1969 г. – Договор за покупко-продажба на парцел ІХ в кв. 11 по плана на с. Ъглен с площ 910 кв.м. (към този момент е действал регулационния план от 1923 г.), който съгласно заключенията на експертизите е идентичен с имот с пл.№224 в кв. 24 по кадастралния план от 1975 г. Този договор не е сключен в изискуемата от закона нотариална форма и затова не е произвел прехвърлително действие, но същия може да се направи обоснован извод, че владението върху имота е било предадено на Г. В. Г.. Следващият документ, имащ отношение към правото на собственост, е разписния лист към регулационния и кадастрален план от 1975 г. (приложение към експертизата на инж. Л.Л.), в който като собственик е записан Герго Василев без посочване на документ за собственост. Това обстоятелство означава, че Г. В. е бил намерен в имота при изработване на плана и е бил посочен като собственик от съседите, за който извод навежда заключението на инж. Л.. Г. В. Г. в декларацията, която е заверил в кметството на с. Ъглен, с която дава съгласие да се построи павилиона в процесния имот, също е заявил, че владее имота и именно тази декларация е  дала основание на главния архитект на 13.10.1988 г. да издаде виза за строителство на павилиона (текстът в червено на скицата от 21.09.1988 г. – л.27 от приложеното архивно дело). След смъртта на Г.В. Г. неговите наследници – децата му Е. В. и Н. В., са изявили писмено волята си дворното място, останало от баща им, да остане за Е. В., а той да заплати на сестра си стойността на дела й. Този договор за доброволна делба е бил заверен именно от ответника Г.К.Г., изпълнявал длъжността на кмет на с. Ъглен. Съвкупната оценка на горното дава основание на съда да приеме, че изводът, направен от Съдията, изпълняващ нотариални функции, в констативния нотариален акт от 13.07.1992 г. е верен и Е. Г. В. е бил собственик на дворно място, представляващо имот с пл.№224, кв. 24 по плана на с. Ъглен от 1975 г. Затова без правно значение за спора са възраженията, поддържани от ответника и пълномощника му адв. М.М. за това, че към 1923 г., когато е изработван първия регулационен план на селото, имотът евентуално е бил общински, с оглед на това, че в картния материал е бил записван като парцел ІХ-„общ.“, защото преценката за наличието на право на собственост се извършва към един много по-късен момент – 1992 г., когато е прието, че Г. Г. по силата на давностно владение (от 1969 г., когато е сключил договора за покупко-продажба в писмена форма със заверка на подписите, а не в нотариална) е придобил собствеността, която впоследствие е наследена и доброволно разделена от наследниците му – Е. В. и Н. В..

След като прехвърлителят Е.Г. В. е бил собственик, то и НА №122/13.07.1992 г., от който ищците черпят правата си, е произвел освен облигационно, но и вещнопрехвърлително действие и е направил Д. и С. С. собственици на описания в нотариалния акт имот, част от който е и спорния имот №085021 от 0.200 дка по КВС на с. Ъглен.

По силата на Нотариалния акт №122/13.07.1992 г. Д.Е.С. в режим на СИО със съпруга си С.С. са придобили правото на собственост върху ДВОРНО МЯСТО с площ 910 кв.м., представляващо имот с пл.№224, в кв. 24 по кадастралния и регулационен план на с. Ъглен от 1975 г.

Този имот е бил извън регулацията на с. Ъглен, което ясно се вижда на плановете, приложени към заключението на инж. Л., с изключение на една малка част от 3-4 метра, застъпена от уличната регулация (за това подробно разяснява другия експерт инж. К.). Това означава, че същият е бил отразен само в кадастралния план от 1975 г. с планоснимачен №224 в кв. 24 на с. Ъглен.

 

 

 

 

 

 

Имот с пл.№224 в кв. 24 по кадастралния и регулационен план на с. Ъглен от 1975 г. е бил самостоятелен обект на правото на собственост, принадлежало на Герго Василев Гергов. Този имот, обаче, не е бил включван в границите на населеното място, очертани от регулационния план, затова и не е придобивал статут на „ПАРЦЕЛ“, както неправилно е описван в повечето документи за собственост, представени по делото. Това, че не е попадал в регулациата на селото, означа единствено, че за този имот не са прилагани административно-устройствени правила. Кадастралният план, който към 1975 г. е приеман при действието на правилата на Закона за териториалното и селищно устройство - ЗТСУ (отм.) и Правилника за неговото прилагане, е отразявал местоположението, границите, размера и други характеристики на недвижимите имоти с данни за вида и предназначението им, както и с данни за собствеността на недвижимите имоти, съдържащи се в разписния списък, представляващ неразделна част от кадастралния план на съответното населено място. Предназначението на кадастралните планове, според ЗТСУ (отм.) е да послужат като основа за териториалноустройственото планиране.

За имот с пл.№224 са посочени всички гореописани характеристики, вкл. и предназначението му, описано в разписния списък - „ДВОРНО МЯСТО“ (копие на разписния списък е приложено към заключението на вещото лице инж. Л.).

След приемане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи – ЗСПЗЗ, през 1991 година и уредените в него процедури по възстановяване на собствеността върху земеделски земи, се създават нов вид ПЛАНОВЕ ЗА ЗЕМЕРАЗДЕЛЯНЕ И КАРТИ НА ИМОТИТЕ със съответни регистри към тях, които съдържат кадастрални по характера си данни за тези имоти. От съдържанието на тези планове и карти впоследствие е създаден в цифров вид единен графичен продукт, наречен КАРТА НА ВЪЗСТАНОВЕНАТА СОБСТВЕНОСТ (КВС) за земеделските и горските територии с регистри към нея. При съвместяването на споменатите планове и карти с кадастралните планове се установяват разминавания на имоти  в зоните около строителните граници на населените места, които разминавания са характери и повсеместни за територията на страната и това са т.нар. КОНТАКТНИ ЗОНИ. Настоящият спор е породен именно от това разминаване на кадастралните данни от КАДАСТРАЛНИЯ ПЛАН на с. Ъглен от 1975 г., в който е отразен имот с планоснимачен №224, кв. 24 като единна площ от 910 кв.м., с граници улици от две страни и дол, и собственик в разписния лист Г. В. Г., и от друга страна КВС – в която същата площ от земната повърхност (идентичността се установява от заключенията на вещите лица) е представена графично като два самостоятелни обекта – процесния ИМОТ №085021 с площ 0.200 дка и ИМОТ №085010 с площ 0.710 дка.

Това несъответствие между кадастралния план и КВС вещите лица не са в състояние да обяснят, като разясняват принципно по какъв начин е изработена КВС и по какъв ред се правят изменения в нея и от кого, но за конкретните два нововъзникнали имота не са намерили документация. За съда също остава неясно по каква причина е допуснато в КВС графично да бъде разделен единният обект на правото на собственост – имот с пл.№224 от кадастралния план на с. Ъглен. Неясна остава причината, въпреки служебно изискваната информация от ОСЗ Луковит, и извършваната проверка в ОСЗ Луковит от вещите лица, защо статичният регистър към 1996 г. е съдържал данни само за един имот с №085021 с площ 0.825 дка, а след появата на динамичния регистър и предаване поддръжката му на поддържата фирма, през 2007 г. е разкрита нова партида за нов имот – процесния имот с №085021 и площ 0.200 дка, като към този момент липсват данни за собствеността и за заявителят, поискал откриване на партидата.

Независимо от горните неясноти, същественото за спора е това, че графичното представяне на имот с пл.№224 не може да промени правото на собственост, принадлежащо на Д. и С. Стоянови, защото правото на собственост се простира върху определена част от земната повърхност и според заключенията на двете експертизи пределите на имот с пл. №224 по КП на с. Ъглен, като част от земната повърхност съвпада с тази част, формирана от двата имота - №085021 и №085010 от КВС. Нещо повече, органът, който е компетентен да издава скици за имоти, отразени в КВС, както и да прави промени в тях – Общинската служба по земеделие – гр. Луковит е издала нарочно Удостоверение на 18.09.2010 г. (л.21) на Д.Е.С., че имот №085010 с площ 0.710 дка е нейна собственост по силата на НА №122/1992 г., а не на основание решение на ОСЗ и също така, че тя е собственик и на имот №085021 с площ от 0.200 дка, ката двата имота заедно образуват „парцел – планоснимачен номер 224 в кв. 24 по регулационния план на с. Ъглен“ с площ 0.910 дка, съгласно НА 122/13.07.1992 г. Имоти №085010 от 0.710 дка и 085021 от 0.200 дка към момента фигурират в КВС на с. Ъглен и са извън регулация.

В тази връзка неоснователни и несвоевременно направени (едва с писмената защита) са оспорванията от страна на ответника, поддържани от Областния управител в писмо с Изх.№Р-238/30.07.2014 г., че ищците не са собственици на имот №085021 и №085010, защото тези имоти са изключени от регулация с  плана от 1975 г. и от този момент имат характер на земеделски земи, но същите не са били заявени за възстановяване. Неприложима е и разпоредбата на чл. 53 от Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи. Цитираното писмо не е обсъдено от съда при доказателствения анализ, тъй като същото има характер на становище по основателността на иска от Областния управител, който е заинтересована страна като представляващ Държавата, спрямо която са налице условията да участва в производството като трето лице помагач, но ответникът не упражни правото си да привлече Държавата в процеса. Обстоятелството, че имот с пл.№224 е извън регулацията на с. Ъглен означава само, че същият не е урегулиран, но и че има характер на земеделска земя. Видно от всички писмени доказателства е, че имотът е имал селищен характер още от 1923 г., а и по плана от 1975 г., където е отразен като ДВОРНО МЯСТО. Това, че впоследствие същият намира графично отражение в КВС не се отразява на неговия статут, който и от ОСЗ във всички скици е отразяван с начин на трайно ползване „ДРУГА СЕЛИЩНА ТЕРИТОРИЯ“. Затова неприложими за процедурите за възстановяване, както и специалните правила за опазване на земеделските земи.    

 

ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ОТВЕТНИКА Г.К.Г.

Ответникът оспорва иска, като твърди, че той е собственик на спорния имот №085021 по КВС по силата на покупко-продажба. Твърди, че е закупил имота – частна държавна собственост, от Държавата. Още в исковата молба ищците са оспорили Държавата да е придобивала права върху имота, то с доклада на делото съдът указа на Г.Г., че в негова тежест е да докаже освен своето придобивно основание – покупко-продажба, така и придобивното основание на своя праводател – Държавата, за което следва да въведе твърдения – на какво основание твърди, че Държавата е станала собственик на земята и да представи доказателства за това.

Въпреки указанията, ответникът не въведе фактически твърдения, които според него са направили Държавата собственик на имота. Единствено представя писмени доказателства.

От представените писмени доказателства се установява, че на 09.06.2011 г. бил сключен ДОГОВОР №55 ЗА ПРОДАЖБА НА ИМОТ – частна държавна собственост, със който Областният управител на Област Ловеч – Н. Н., продал на ответника Г.К.Г. имот – актуван с АДС №2495/27.05.2010 г., съставляващ имот с №085021 в землището на с. Ъглен, с площ 0.200 дка. Този договор е породил само облигационно действие, но не е направил Г.К.Г. собственик на имота.

Към 09.06.2011 г. собствеността върху същия все още е принадлежала на Д. и С. С., а Държавата не е имала никакви вещни права върху същия имот. Ответникът не въведе твърдения за правопораждащия фактически състав, който е направил Държавата собственик, но предвид това, че представя документ за собственост АКТ ЗА ЧАСТНА ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ, съдът за пълнота намира, че следва да извърши правен анализ на документа. Актовете за държавна собственост сами по себе си не пораждат право, а само констатират, че са се осъществили определени факти, които поражда право за Държавата. В представения АКТ №2495/27.05.2010 г. като основание за съставяне на акта е посочена единствено СКИЦА №Ф02704/24.11.2009 г. на ОСЗ Луковит и са цитирани две правни норми – чл. 68 и 70 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Посочените правни норми уреждат реда за съставяне на актове за държавна собственост, но дори не съдържат фактически състави, които да се приеме, че са се осъществили и са породили правото на собственост в полза на Държавата. Самият акт за държавна собственост е официален документ. Това означава, че ако е спазена формата и актът съдържа всички изискуеми реквизити, при евентуален съдебен спор съдът ще бъде длъжен да приеме за установени посочените в акта факти – че актът е съставен на посочената дата и място от съответното длъжностно лице; че видът и състоянието на имота са такива, каквито са описани в акта; че се осъществило посоченото основание за придобиване на имота от Държавата - но само ако са посочени фактите, а такива в АЧДС №2495 липсват – посочена е само скица, която показва графичното отражение на имота и данните, съдържащи се в КВС. След като няма фактически основания за издаването му, както изрично предписва чл. 5, ал. 3 ЗДС АКТЪТ ЗА ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ НЯМА ПРАВОПОРАЖДАЩО действие. Това означава, че само със съставянето на акта, Държавата не става собственик на описания имот. Това е така, защото Държавата, както и останалите частно правни субекти, придобива собственост върху недвижими имоти само по силата на законово признатите способи, а не със съставянето на произволни документи.

След като конкурентното право на собственост на Държавата, съществуващо на документ паралелно с правото на Д. и С. С., не се доказа, то следва извод, че и Държавата не би могла да прехвърли право на собственост в полза на ответника Г.К.Г..

Следва да бъде посочено, че правото на собственост на ответника върху изградения в имот №085021 по КВС обект – МАСИВЕН ПАВИЛИОН със застроена площ от 77 кв.м., придобито от него от ПК „СЪЗНАНИЕ“, по своята природа е ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ върху постройка в чужд имот, което право не може да засегне правото на собственост върху земята, принадлежащо на ищците. В обратен смисъл са мотивите в Решението на РС Луковит от 1997 г., с което е отхвърлен искът на Д.С. срещу ПК „СЪЗНАНИЕ“, като е прието, че кооперацията има право да владее имота. Следва да бъде посочено, че мотивите на съдебното решение не  формират сила на пресъдено нещо и не обвързват настоящия състав. По същество и в това решение съдът не е отрекъл правото на Д.С. върху земята. Следва да бъде посочено, че правото на собственост върху постройката – ПАВИЛИОН,  създава определена тежест за собствениците на земята, но не ги лишава от правото им на собственост, нито дава право на Г.Г. да надхвърли собственото си право на собственост върху постройката, което му позволява да ползва чуждия имот №085021 само съобразно обикновеното служене – за да си осигури достъп до павилиона, но не му дава право нито да огражда имот №085021, нито да ограничава правото на собствениците Стоянови да владеят и да си служат със земята.

  

 

 

От горното следва, че ищците Д. и С. С. са собственици на спорния имот №085021 по КВС на с. Ъглен и ответникът Г.Г. неоснователно оспорва правата им, като противопоставя свои насрещни, поради което искът им следва да бъде уважен.

С оглед изхода на делото, ответникът Г.Г. следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати сторените от ищците разноски по делото в размер на 800.00 лева, които включват платената държавна такса за този иск от 50.00 лева (другите 50 лева са внесени по иска срещу Държавата, по който производството е прекратено), както и платеното адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева и 350.00 лева – разноски за експертизите.

Мотивиран от горното, съдът:

 

РЕШИ:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Г.К.Г. с ЕГН ********** ***, че ищците Д.Е.С. с ЕГН ********** и С.В.С. с ЕГН **********, двамата с адрес *** СА СОБСТВЕНИЦИ в режим на съпружеска имуществена общност по силата на договор за издръжка и гледане, сключен в нотариална форма с Нотариален акт №122, том І, дело №275/1992 г. на Районен съд Луковит, на НЕДВИЖИМ ИМОТ в землището на с. Ъглен с №085021 по КВС с площ 0.200 дка, с начин на трайно ползване „Индивидуално застрояване“, представляващ ЧАСТ от ДВОРНО МЯСТО с площ 910 кв.м., представляващо имот с планоснимачен №224, кв. 24 по кадастралния и регулационния план на с. Ъглен, обл.Ловеч, одобрен със Заповед №1344/1975 г., със следните ОГРАНИЧЕНИЯ: върху имота има изграден ПАВИЛИОН със застроена площ от 77 кв.м., собственост на ответника Г.К.Г..  

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г.К.Г. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Е.С. с ЕГН ********** и С.В.С. с ЕГН **********, двамата с адрес *** сумата 800.00 ЛЕВА (осемстотин лева), представляваща заплатени разноски за държавна такса, експертизи и адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ловеч в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

ДА СЕ ИЗПРАТИ на основание чл. 51, ал. 3 ЗКИР ПРЕПИС от решението след влизането му в сила на СГКК- Ловеч и ОСЗ Луковит.

                                                          

ПРЕДСЕДАТЕЛ: