Р Е Ш Е Н И Е 

 

гр. Луковит, 23.11.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публичното заседание на деветнадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕНОВ

 

при секретаря С.Т., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 63/2011г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от „ЧЕЗ Електро България” АД против ДПБ Карлуково, с която по реда на чл. 422, във вр. чл. 415 от ГПК е предявен иск за установяване на част от вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.

В исковата молба се твърди, че ищецът се е намирал в облигационни отношения с ответника, регулирани с общи условия с договор за електрическа енергия, по силата на които дружеството ищец предоставяло електрическа енергия за периода от 01.04.2012г. до 30.11.2014г., за което са издадени фактури по конкретно дължими суми за всеки от месеците, както следва: фактура от 15.04.2012г., на стойност 1031,63 лв., за периода 01.04.2012г. до 30.04.2012г.; фактура от 31.07.2014г., на стойност 1915,03 лв., за периода от 24.06.2014г. до 31.07.2014г.; фактура от 05.08.2014г., на стойност 2652,31 лв., за периода от 01.08.2014г. до 31.08.2014г.; фактура от 13.08.2014г., на стойност 1326,01 лв., за периода от 01.08.2014г. до 31.08.2014г.;фактура от 31.08.2014г.на стойност 1278.85 лв., за периода 25.07.2014г.-31.08.2014г.; фактура от 05.09.2014г. на стойност2550.65 лв., за периода 01.09.2014г.-30.09.2014г.; фактура от 13.09.2014г. на стойност 1275.35лв., за периода 01.09.2014-30.09.2014г.; фактура от 30.09.2014г.на стойност 1588.30 лв., за периода 25.08.2014-30.09.2014г.; фактура от 05.10.2014г. на стойност 2898.49 лв., за периода 01.10.2014-31.10.2014г.; фактура от  13.10.2014г. на стойност 1449.36 лв., за периода 01.10.2014-31.10.2014г.; фактура от 31.10.2014г. на стойност 2770 лв., за периода 24.09.2014-31.10.2014г.; фактура от 05.11.2014г. на стойност 3468.90 лв., за периода 01.11.2014-30.11.2014г.; фактура от  13.11.2014 на стойност 1734.38лв., за периода 01.11.2014-30.11.2014г.; фактура от 30.11.2014г. на стойност 3850.40 лв., за периода 24.10.2014-30.11.2014г. Ищецът поддържа, че вземанията по фактурите са станали изискуеми и на основание чл. 107 ЗЕ е подал заявление за издаване заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.д 423/2014г. по описа на Луковитски районен съд, че по същото дело е издадена заповед за изпълнение за следните суми: 29 789,66лв. – главница, представляваща стойността на ползвана, но не платена електрическа енергия за периода от 01.04.2012г. до 30.11.2014г.; 815.49 лв. мораторна лихва за периода 16.04.2012г. до 17.12.2014г.; законна лихва върху главницата от датата на завеждане на заявлението /23.12.2014г./ до окончателното изплащане; за разноски в заповедното производство в размер на 612,10лв. и 64 лв. юрисконсултско възнаграждение. В исковата молба се твърди, че е постъпило възражение от ответника срещу издадената заповед, което мотивирало дружеството ищец да подаде иск за установяване на вземането по заповедта. От ищеца се признава, че след подаване на заявлението по издаване на заповедта длъжникът е възстановил частично вземането в размер на 28 758.03лв., като се подържа, че в документа за плащане изрично са посочени фактурите, по които се изпълнява, че платената сума не била достатъчна да удовлетвори изцяло вземанията, с оглед на което ищецът приложил чл. 76 ЗЗД изпълнение и е погасил част от претендираната главница в размер на 28 758.03лв. и че останали неизплатени 1031.63 лв. главница и 815.49 лв. лихва за забава за периода от 16.04.2012г. до 17.12.2014г. При така направените твърдения е изведено искане за плащане на сумите от 1031.63 лв. – непогасен остатък от главница за използване и неизплатена електроенергия за периода от 01.04.2012г. до 30.11.2014г.; от 815.49 лв. - лихва за забава за периода от 16.04.2012г. до 17.12.2014г.; законна лихва за забава от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, разноски за образуване на заповедно производство в размер на 676.10 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 132.94 лв.

В писмения отговор на исковата молба се излага становище за неоснователност на предявения иск. Поддържа се, че ДПБ е осъществила частично плащане в размер на 28 758.03 лв. Посочва се, че процесното вземане за периода от 01.04.2012г. до 30.11.2014г. възлиза на 1031.63лв. е платено, че това се установява от уведомително писмо рег. № 1750/18.12.2013г., получено от ищеца на 21.12.2013г., ведно с приложеното към него платежно нареждане от 12.06.2012г. по фактура № 0105816878/18.04.2012г. и кредитно известие № 0105816877/31.03.2012г., издадено от ЧЕЗ България АД. Възражението на ответника е правопогасяващо и се основава на твърдения за извършено плащане.

В хода на устните състезания по делото ищецът взема участие чрез процесуалния представител по пълномощие адв. Т., който поддържа иска, излага подробни съображения за основателността му и моли за уважаването му и за присъждане на сторените по делото разноски. В представени по делото писмени бележки доразвива съображения за основателност на заявените претенции.

Ответникът ДПБ Карлуково взема участие по делото чрез пълномощника адв. Ц., който в съдебно заседание оспорва иска, навежда съображения за неговата неоснователност и моли за отхвърлянето му и за присъждане на разноски. В представените по делото писмени бележки доразвива съображенията си за неоснователност на иска.

Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, а и това се установява от приетите по делото писмени доказателства фактури, справка за консумация на клиенти и общи условия, че ищецът „ЧЕЗ Електро България”АД е продавач, а ответникът ДПБ Карлуково - потребител на електрическа енергия при общи условия, одобрени от ДКЕВР. От приетото копие на същите Общи Условия, продавачът се задължава да продава при условия на равнопоставеност и при отсъствие на дискриминация електрическа енергия на всеки потребител на територията, обслужвана от продавача (чл. 10, ал. 1 от ОУ), а потребителят на ел. енергия поема насрещното задължение да заплаща стойността на използваната в обекта електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в общите условия (чл. 13, ал.1 от ОУ). В чл. 19, ал. 2 на Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България” АД е установен периода за плащане на стойността на доставената електрическа енергия и дължимата сума за пренос – 10 дни.

От приетите по делото фактури и справка за консумация на клиент се установява, че за периода от 01.04.2012г. до 30.11.2014г. дружеството ищец е доставяло електрическа енергия и е издало следните фактури по конкретно дължими суми за всеки от месеците, както следва: фактура от 15.04.2012г., на стойност 1031,63 лв., за периода 01.04.2012г. до 30.04.2012г.; фактура от 31.07.2014г., на стойност 1915,03 лв., за периода от 24.06.2014г. до 31.07.2014г.; фактура от 05.08.2014г., на стойност 2652,31 лв., за периода от 01.08.2014г. до 31.08.2014г.; фактура от 13.08.2014г., на стойност 1326,01 лв., за периода от 01.08.2014г. до 31.08.2014г.;фактура от 31.08.2014г.на стойност 1278.85 лв., за периода 25.07.2014г.-31.08.2014г.; фактура от 05.09.2014г. на стойност2550.65 лв., за периода 01.09.2014г.-30.09.2014г.; фактура от 13.09.2014г. на стойност 1275.35лв., за периода 01.09.2014-30.09.2014г.; фактура от 30.09.2014г.на стойност 1588.30 лв., за периода 25.08.2014-30.09.2014г.; фактура от 05.10.2014г. на стойност 2898.49 лв., за периода 01.10.2014-31.10.2014г.; фактура от  13.10.2014г. на стойност 1449.36 лв., за периода 01.10.2014-31.10.2014г.; фактура от 31.10.2014г. на стойност 2770 лв., за периода 24.09.2014-31.10.2014г.; фактура от 05.11.2014г. на стойност 3468.90 лв., за периода 01.11.2014-30.11.2014г.; фактура от  13.11.2014 на стойност 1734.38лв., за периода 01.11.2014-30.11.2014г.; фактура от 30.11.2014г. на стойност 3850.40 лв., за периода 24.10.2014-30.11.2014г.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът приема като компетентно изготвено и обосновано, се установява, че по всички от изброените фактури са постъпили суми за плащане на отразените в тях вземания, като една част от тях са платени на 22.12.2014г., а друга на 13.01.2015г. От заключението се установява, че по фактура № 0105816878/15.04.2012г. на стойност 2861,99 лв. е наредено от ответника плащане от 12.06.2012г. на сумата от 1830,36 лв., след което е останало непогасено задължение в размер на 1031,63 лв. Същата фактура е стойността на електроенергията за първо междинно плащане. От заключението на експертизата се установява, че кредитно известие № 0105816877/31.03.2012г., издадено от „ЧЕЗ Електро България” АД /на което се позовава ответника/ е издадено към фактури № 0104489888/15.03.2012г. и № 0104489889/23.03.2012г., които за първо и второ междинно плащане за месец март, че с него се коригира разликата между авансово фактурираните стойности на междинните плащания за месец март, от една страна, и действително консумираното количество в края на периода, от друга. Заключението на експертизата се установява, че общият размер на обезщетението за забавено изпълнение за периода 16.04.2012г. до 17.12.2014г., изчислен от падежа на всяко от вземанията по фактурите до 17.12.2014г., е 800,02 лв.  

Ищецът е подал пред РС – Луковит заявление по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, по което е образувано ч.гр.д. № 423/2014г. на РС – Луковит и е издадена заповед за изпълнение за следните суми: 29 789,66лв. – главница, представляваща стойността на ползвана, но не платена електрическа енергия за периода от 01.04.2012г. до 30.11.2014г.; 815.49 лв. мораторна лихва за периода 16.04.2012г. до 17.12.2014г.; законна лихва върху главницата от датата на завеждане на заявлението /23.12.2014г./ до окончателното изплащане; за разноски в заповедното производство в размер на 612,10лв. и 64 лв. юрисконсултско възнаграждение.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са в обективно съединяване искове за установяване, на вземания на ищеца против ответника по заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 423/2014г. на РС – Луковит, за следните суми: 1031.63 лв. – част от главница по фактура № 0105816878/15.04.2012г. за доставена електроенергия за месец април и 815.49 лв. лихва за забава за периода от 16.04.2012г. до 17.12.2014г. /предявен по реда на чл. 422 във вр. чл. 415 ГПК/. Ищецът претендира установяване на главното вземане в по-нисък размер от този по издадената заповед, признавайки, че след издаване на заповедта е получил плащане от ответника в размер на 28758,03 лв., при което е останал непогасен остатък от 1031,63 лв. по фактура № 0105816878/15.04.2012г.

Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено или за да установи съществуване на едно правоотношение, когато има интерес от това. В конкретния случай интересът на ищеца от предявяването на иска за установяване на вземането му поизтича от обстоятелството, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение, оспорена от длъжника-ответник в рамките на двуседмичния срок от връчването й /арг. чл. 422, ал. 1 ГПК/.

Дружеството-ищец основава главното си вземане на облигационното правоотношение, породено от договор за продажба на електрическа енергия между двете страни в конкретното производство, е бил уреден с представените по делото и публични и еднакви за всички потребители Общи Условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България” АД. По силата на тези ОУ основното задължение на ищеца-продавач е да осигури снабдяване с електрическа енергия на потребителите срещу насрещното задължение на потребителите да заплащат консумираната ел. енергия в определени срокове след отчитане на разходваното количество.

Дружеството ищец е доставяло количество електроенергия за процесния период, като с фактура № 0105816878/15.04.2012г. на стойност 2861,99 лв. е фактурирана електроенергия за първо междинно плащане от месеца. Установи се, че част от вземането по фактурата в размер на 1830,36 лв. е платено на 12.06.2012г., след което е останало непогасено задължение в размер на 1031,63 лв. Ответникът не доказа погасяване на последното вземане, нито наличието на анекс за предоговаряне на задълженията му към ищеца. Не може да се приеме за доказателство и уведомително писмо рег. № 1750/18.12.2013г. на ДПБ Карлуково, тъй като то изхожда от ответника и в него не се съдържа изявление на ищеца-кредитор за отричане на вземането или за признание на неизгоден факт /плащане на вземането/. При това положение искът за установяване на главното вземане е основателен и следва да се уважи в претендирания размер от 1031,63 лв.

При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата /чл. 86, ал. 1 ЗЗД/. С оглед последното правило и липсата на плащане на главницата в размер на 1031,63 лв. ответникът дължи плащане на обезщетение за забавено изпълнение в общ размер на 800,02 лв. за периода 16.04.2012г. до 17.12.2014г., изчислен от падежа на всяко от вземанията по фактурите до 17.12.2014г. За разликата до пълния претендиран размер от 815,49 лв. искът за установяване на вземането за обезщетение за забавено изпълнение е неоснователен и следва да се отхвърли.

Съдът следва да отговори както на претенциите за разноски в настоящето производство, така и за дължимостта на разноските в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели между страните отговорността за разноските в двете производства /ТР 4-13 ВКС, ОСГТК, т. 12/.

Сторените от ищеца разноски в настоящето и в заповедното производство са в общ размер на 884,04 лв. /671,10 лв. – в заповедното и 212,94 лв. – в исковото производство, от които 80 лв. депозит за вещо лице, 96 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 36,94 лв. такса за образуване на делото/. От ответника са направени разноски в размер на 380 лв. /300 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение и 80 лв. – депозит за вещо лице/.

С оглед частично уважаване на единия от исковете – за 800,02 лв., вместо за 815,49 лв. и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 876,64 лв. разноски съобразно уважената част от двата иска. Този извод е валиден и при направеното признание за плащане на по-голяма част от вземанията по заповедна, обусловил предявяване на установителен иск за остатъка, защото плащането е направено след издаване на заповедта. С оглед частично отхвърляне на единия от исковете – за разликата от 800,02 лв. до пълния претендиран размер от 815,49 лв. и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника сумата от 3,18 лв., разноски съобразно уважената част от двата иска.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по предявените от „ЧЕЗ Електро България” АД, с ЕИК 175133827, седалище и адрес на управление - гр. София, ул. „Г. С. Р.” № *** против ДПБ Карлуково, с ЕИК **********, с адрес с. Карлуково, Община Луковит, ул. „Железничарска” № 14 положително установителни искове, предявени по реда на чл. 422, във вр. чл. 415 от ГПК, че ответникът ДПБ Карлуково, с ЕИК ******* дължи на „ЧЕЗ Електро България” АД, с ЕИК *******следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение № 236/29.12.2014г., по ч. гр. д. № 423/2014г. на РС – Луковит: 1031,63 лв., представляваща непогасен остатък от вземане по фактура № 0105816878/15.04.2012г. на стойност 2861,99 лв. е фактурирана електроенергия за първо междинно плащане от месеца, ведно със законната лихва от 23.12.2014г. до окончателното й плащане и 800,02 лв., представляваща мораторна лихва /обезщетение за забавено изпълнение/ в общ размер на 800,02 лв. за периода 16.04.2012г. до 17.12.2014г., като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторната лихва до пълния претендиран размер от 815,49 лв.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ДПБ Карлуково, с ЕИК *******, с адрес с. Карлуково, Община Луковит, ул. „….” № ** да заплати на „ЧЕЗ Електро България” АД, с ЕИК 175133827, седалище и адрес на управление - гр. София, ул. „Г. С. Р.” № *** сумата от 876,64 лв., представляваща разноски по делото съобразно уважената част на иска.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ЧЕЗ Електро България” АД, с ЕИК **********, седалище и адрес на управление - гр. София, ул. „Г. С. Р.” № *** да заплати на ДПБ Карлуково, с ЕИК *********, с адрес с. Карлуково, Община Луковит, ул. „Ж.” № ** сумата от 3,18 лв., представляваща разноски по делото съобразно уважената част на иска.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Ловеч в 2–седмичен срок от връчването му.

След влизане в сила на решението по делото да се докладва на съдията докладчик по ч. гр. д. № 423/2014г. по описа на РС-Луковит.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: